Завръщането на Рейф
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Коломбина прес»
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Завръщането на Рейф». Краткое содержание книги:
— Изненадана ли си? Или съжаляваш?
— Не, не съжалявам, Рейф. — Тя си наложи да се обърне и да срещне погледа му. — Не съжалявам ни най-малко. Малко съм смутена, защото сега зная точно какво си в състояние да сториш с мен. Знаех, че да правя любов с теб ще бъде вълнуващо. Но нямах представа, че ще бъде толкова разтърсващо. При теб нищо не е подредено и предсказуемо. А аз предпочитам нещата да са такива.
— Желая те сега. Това би трябвало да е предсказуемо.
— Сърцето ми подскача — успя да изрече тя, — когато говориш по този начин. Но аз наистина имам нуждата нещата да бъдат подредени. — Тя отвори кутийката с кафе и прецизно отмери лъжичките. — Предполагам, че работниците ще пристигнат след около час. Може би това не е най-подходящият момент да изясним нещата.
— Днес никой няма да дойде. Навън вече е натрупал повече от половин метър сняг, и то върху онзи, който вече бе навалял.
— О. — Ръката й трепна и разля кафе върху котлона.
— Откъснати сме от света за известно време, скъпа. Можеш да говориш колкото си искаш.
— Добре. — Тя прочисти гърло и отново се обърна към него. — Просто смятам, че е най-добре, ако и двамата си дадем ясна сметка за нещата.
— Какви неща?
— Нещата. — Тя внезапно млъкна, ядосана на себе си, задето се поколеба. — Нещата, които останаха неизяснени снощи. Че това, което става помежду ни, е взаимно удовлетворяваща ни, чисто физическа връзка, неангажираща, без обещания, без…
— Усложнения?
— Да. — Тя кимна облекчено. — Именно.
Изненадан от собственото си раздразнение заради нейното хладно описание на отношенията им — което би трябвало да отразява и неговите желания — той прокара пръсти през косата си.
— Съвсем ясно и подредено. Но ако това означава, че възнамеряваш да се срещаш с някой друг, нещата съвсем ще се объркат, като го строша на две.
— О, от всички нелепици…
— И ще му прережа…
— Престани. — Тя въздъхна тежко. — Нямам намерение да се срещам с друг, докато трае връзката ни, но ако…
— По-разумно ще е да спреш дотук — тихо я прекъсна той. — Нека кажем, че имаме взаимно удовлетворяваща ни и необикновена чисто физическа връзка. Така харесва ли ти?
Вече поуспокоена, тя се извърна да налее врялата вода през филтъра.
— Да, мога да се съглася с това.
— Ти си невероятна, Рийгън. Искаш ли договора в три екземпляра?
— Просто искам да съм сигурна, че очакванията ни за тази връзка са едни и същи. — Тя се съсредоточи върху водата, не биваше да налее твърде много, нито пък прекалено малко. — Нямахме много време да се опознаем. Сега сме любовници. Не искам да останеш с впечатлението, че търся нещо повече от това.
— А ако аз търся нещо повече?
Тя стисна толкова силно дръжката на чайника, че пръстите й побеляха.
— Търсиш ли?
Рейф извърна поглед към прозореца и бавно сипещия се сняг.
— Не.
Младата жена затвори очи и си каза, че е изпитала облекчение при отговора му. Само облекчение.
— Е, тогава няма проблеми.
— Не, всичко е супер. — Гласът му бе хладен и отчужден като нейният. — Не искаш романтична връзка, спестяваш ми главоболията. Не искаш обещания, не се налага да лъжа. Желаем се в леглото. — Той взе две чаши. — Това прави нещата съвсем прости.
— Искам те в леглото. — Доволна от небрежния си тон, тя взе чашите от ръцете му. — Но ако не те харесвах такъв, какъвто си, нямаше да стигнем дотам. Желала съм и други мъже.
С измамно спокоен жест той прибра косата зад ухото й.
— Сега се опитваш да ме ядосаш.
Фактът, че той не забелязваше колко й е трудно да се държи свободно и непринудено, й помагаше неимоверно. Но колкото и странно да беше, когато беше с Рейф това свободно държание й се струваше съвсем естествено.
— Опитах се да ти направя комплимент. Нямаше да дойда снощи с надеждата да те заваря тук, ако не държах на теб.
— Ти дойде да оставиш свещниците.
— Ти си идиот. — Развеселена, тя наля кафето. Нямаше представа, че сексуалната откровеност може да бъде приятна. — Не си се хванал на това, нали?
Заинтригуван, той пое чашата си.
— Напротив, хванах се.
Рийгън отпи и се усмихна.
— Наивник.
— Може би не харесвам подлите агресивни жени.
— Напротив, харесваш ги. Всъщност надяваш се да те прелъстя още сега.
— Така ли мислиш?
— Сигурна съм. Но първо искам да си изпия кафето.
Рейф проследи как тя отпи нова малка глътка.
— Може би си искам ризата обратно. Не си ме питала дали можеш да я вземеш на заем.
— Добре. — Тя отвори копчетата с една ръка. — Вземи я.