Завръщането на Рейф
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Коломбина прес»
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Завръщането на Рейф». Краткое содержание книги:
Рийгън потрепери и се олюля. Бавно дойде на себе си, обвила ръце около тялото си, за да прогони внезапния силен студ, сърцето й блъскаше яростно, докато видението пред очите й постепенно изчезна.
Откъде зная това, запита се тя и прокара трепереща ръка по лицето си. Откъде се взеха всички тези имена и дати?
Прочела съм ги някъде, рече си и потръпна отново. След всички проучвания, които бе направила, естествено, че ги бе прочела някъде. Много бавно тя излезе заднишком от стаята и си пое въздух.
Разбира се, сигурно е знаела, че семейство Барлоу, живяло по онова време, е имало три деца. Та нали беше правила справки. Сигурно е знаела и датите — и по някаква причина си ги бе припомнила, това е всичко.
За нищо на света не би признала, че само за миг си бе помислила, че всъщност вижда отворена дебела бяла страница от Библията, а имената и датите са написани внимателно от умела ръка.
Приближи до стълбите и ги изкачи.
Този път бе оставил вратата отворена. Когато достигна площадката, младата жена чу стърженето на мистрията по стената. Въздъхна от облекчение и прекоси, коридора.
И се стопли отново само като го погледна.
— Имаш ли нужда от помощ?
Той се извърна и я видя на прага, облечена в класическия си пуловер и елегантните панталони.
— Не и в това облекло. Просто исках да приключа тази замазка, а си помислих, че имаш нужда от сън.
Тя се облегна на рамката, без да откъсва поглед от мъжа.
— Защо някои мъже изглеждат толкова привлекателни, когато се занимават с физически труд?
— Някои жени обичат да гледат как мъжете се потят.
— Очевидно аз съм от тях. — Тя проследи движението на мистрията. — Знаеш ли, ти си по-добър от майстора, който направи замазката в апартамента ми над магазина. Работиш много чисто.
— Мразя замазките.
— Тогава защо ги правиш?
— Харесва ми, когато са готови. Пък и съм по-бърз от екипа, който наех.
— Къде си се учил?
— Във фермата все имаше нещо за поправка. А когато заминах, все с ремонти се занимавах.
— После си основал своя собствена фирма.
— Не ми харесва да работя за други.
— На мен също. — Тя се поколеба и почака да изчисти инструментите си. — Къде отиде? Когато замина оттук?
— На юг. Хващах се на работа тук-там. Открих, че съм по-добър във въртенето на чука, отколкото в карането на трактор. — Той по навик посегна към джоба на ризата си, но откри, че е празен и изруга. — Отказах цигарите — промърмори.
— Добре си направил.
— Това направо ме подлудява. — За да си намери занимание, той приближи да провери стената, която бе привършил снощи.
— Заминал си за Флорида — рече Рийгън.
— Да, там приключих пътешествието. Във Флорида има много работа за строители. Започнах да купувам къщи — занемарени жилища — ремонтирах ги и ги препродавах. Потръгна доста добре. И се върнах. — Той се извърна към нея. — Това е всичко.
— Не исках да любопитствам — започна тя.
— Не съм казал това. Просто няма нищо повече за разказване, Рийгън. Имах лоша репутация, когато напуснах този град. В нощта, преди да замина, се сбих пред бара. С Джо Долин.
— Чудех се каква ли е причината — промърмори Рийгън.
— Нищо особено. — Той свали кърпата, която бе вързал на челото си и я прибра в джоба си. — Двамата се мразехме и в червата си.
— Бих казала, че вкусът ти към врагове е безупречен.
Отново неспокоен, той сви рамене.
— Ако не беше той, щеше да е някой друг. Онази нощ бях в настроение да се бия. — Той се усмихна мрачно. — По дяволите, това настроение да създавам неприятности ми беше като втора природа. Никой не вярваше, че ще постигна нещо в живота, дори аз самият.
Ако се опитваше да й каже нещо, тя не бе сигурна, че го разбира.
— Изглежда всички са се излъгали. Дори ти самият.
— Хората ще говорят за нас. — Бе мислил за това, докато я наблюдаваше как спи и се бе почувствал неспокоен, нервен, бе изпитал нужда да се раздвижи. — Ще влезеш в кафенето на Ед или в Кингстън Маркет и разговорите ще замрат. А когато излезеш отново, хората ще започнат да говорят какво прави тази прекрасна жена Рийгън Бишъп с онзи размирник Рейф Макейд.
— Аз съм тук от три години, Рейф. Зная как стоят нещата.
Трябваше да намери занимание на ръцете си, затова грабна парче шкурка и се зае да изглажда ръбовете на изсъхналата замазка.
— Досега едва ли си им давала повод за клюки.
Работи с такова усърдие, като че ли дяволът наднича иззад рамото му, мина й през ума. Изглежда вършеше всичко, овладявайки порива си точно под повърхността.