Завръщането на Рейф
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Коломбина прес»
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Завръщането на Рейф». Краткое содержание книги:
Мъжът взе кафето от ръката й и остави двете чаши на плота. Усмивката й го накара да я грабна на ръце. Рийгън се разсмя и захапа ухото му, когато я понесе обратно по коридора. Входната врата рязко се отвори, вътре нахлу студ, сняг и едра бяла фигура.
Шейн свали шапката си и се отръска като куче.
— Здрасти. — Той тръшна вратата с крак. — Колата ти е затрупана до прозорците, Рийгън.
— О. — С треперещи ръце, тя се загърна в ризата и опита да наподоби нехайния му тон. — Навалял е много сняг.
— Повече от половин метър. — Шейн невъзмутимо се ухили на брат си. — Реших, че ще имаш нужда някой да те изрови.
— Как ти се струва, дали искам да ме спасиш? — Възмутен, Рейф влезе в приемната и сложи Рийгън на канапето. — Не мърдай оттук.
— Рейф! — Безуспешно се опита да прикрие краката с ризата. — За Бога!
— Стой тук — повтори той и пое обратно към преддверието.
— Кафе ли подушвам? — разговорливо попита Шейн. — Бих пийнал с удоволствие.
— Не виждам защо да не ти счупя врата.
Шейн свали ръкавиците си и духна към измръзналите си пръсти.
— Защото съм дошъл с колата чак дотук в бурята, за да спася своя брат. — Наведе се напред, но не успя да надникне в приемната. — Има страхотни крака.
— Къде би искал да умреш?
— Просто отбелязвам. — Усмивката му грейна и на бузите му затрептяха трапчинките на Макейд. — Ей, кой да знае? Реших, че си затрупан тук без никакво превозно средство. Сам. А като видях колата на Рийгън, си помислих, че може да има нужда някой да я откара в града. — Изпълнен с надежда, той отново се приведе напред. — Може би трябва да попитам нея.
— Още една стъпка и няма да открият трупа ти до пролетта.
— Ако победя аз, може ли да я получа? — Като видя как брат му се озъби, Шейн избухна в смях. — Не ме удряй. Премръзнал съм. Ще се счупя.
Без да спира да сипе заплахи, Рейф сграбчи Шейн за яката и го повлече по коридора.
— Гледай пред себе си, Макейд. — В кухнята той намери термос и го напълни с кафе. — А сега се разкарай.
— Тръгвам. — Но Шейн отпи направо от термоса. — Вятърът е ужасен. — Кафето го постопли и той отпи отново. — Виж какво, нямах намерение да се натрапвам в любовното ви гнезденце — започна, сетне внезапно млъкна, срещнал яростния поглед на Рейф. — Ей, сериозно ли си хлътнал по нея?
— Не е твоя работа.
Шейн подсвирна и сложи капачката на термоса.
— Ти винаги си бил моя работа. Рийгън е истинска дама. Говоря сериозно.
— Е, и?
— Нищо. — Леко смутен, Шейн пристъпи от крак на крак. — Харесвам я, винаги съм я харесвал. Мислех си за… — Осъзнал, че е поел в неправилна посока, той отново навлече ръкавиците си и си подсвирна весело.
— За какво си мислил?
Шейн предпазливо прокара език по зъбите си. Не искаше да загуби някой от тях.
— Точно това, за което си мислиш. По дяволите, погледни я. Няма начин да не се замислиш. — Той бързо избегна юмрука на Рейф. — Не съм стигнал по-далеч от мисленето. И нямам намерение да се бия за това, което само съм си мислил. — Той протегна ръце в знак на примирие. — Искам да кажа, че това е чудесно. Ударил си голямата печалба.
Гневът се бе изпарил. Рейф посегна отново към каничката.
— Спим заедно. Това е всичко.
— Все отнякъде трябва да се започне.
— Тя е по-различна, Шейн. — Не бе успял да го признае пред себе си, но съвсем лесно го стори пред брат си. — Все още не ми е съвсем ясно, но наистина е по-различна. Държа много на нея.
— Рано или късно голямата любов идва при всички. — Шейн тупна голото рамо на брат си. — Дори при теб.
— Не съм казал нищо такова — промърмори Рейф.
— Не е и нужно. Виж какво, ще разчистя алеята, просто за всеки случай. Имате ли храна тук?
— Да, има достатъчно.
— Тръгвам тогава. Снеговалежът ще намалее към обяд. Аз трябва да се погрижа за животните, така че ако имаш нужда от нещо, свържи се първо с Девин. Аз може да съм излязъл.
— Благодаря. Шейн? — Той се извърна и стрелна с поглед брат си. — Ако надникнеш в приемната на път към вратата, ще се наложи да те убия.
— Вече огледах добре краката й. — Като си подсвиркваше весело, Шейн пое по коридора. — До скоро виждане, Рийгън. — Струваше му доста усилия, но не погледна към приемната на път към вратата.
В мига, в който я чу да се затръшва, Рийгън притисна лице към коленете си. Щом пристъпи в приемната, Рейф трепна, зърнал защитната й поза и тресящите се рамене.
— Виж какво, скъпа, много съжалявам. Трябваше да заключа проклетата врата. — Той нежно я потупа по рамото и седна до нея. — Шейн не иска да се държи като идиот. Той по рождение си е такъв. Нямаше намерение да те обиди. Не се разстройвай.