Завръщането на Рейф
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Коломбина прес»
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Завръщането на Рейф». Краткое содержание книги:
— Бях доста гореща новина, когато отворих магазина. Какво смята да прави тая гражданка, като взема стария магазин на Лерой, за да продава антики наместо отвертки и фитинги? — Тя се усмихна. — Това ми спечели доста зяпачи, които по-късно станаха клиенти. — Отметна глава и се загледа в мъжа. — Нещо такова ще стане причина бизнесът ми да се разрасне страхотно само за няколко седмици.
— Искам да разбереш в какво се забъркваш.
— Малко е късно за това. — Тъй като долови, че той се нуждае от подтик, подхвърли: — А може би се тревожиш за своята репутация?
— Точно така. — Прах изригна около него. — Мислех да се кандидатирам за кмет.
— Не, за репутацията си на лошо момче. «Макейд изглежда се е размекнал, щом се е захванал с тази прекрасна жена Рийгън Бишъп. Скоро ще започне да купува цветя наместо бира. Но тя ще го вкара в пътя.»
Изпълнен с любопитство, той захвърли шкурката, пъхна палци в джобовете си и се извърна към нея.
— Това ли ще се опиташ да направиш, Рийгън? Да ме вкараш в пътя?
— За това ли се тревожиш, Макейд? Че бих могла да го направя?
Не бе никак успокояваща мисъл.
— Легиони са опитвали. — Той приближи до нея, прокара прашния си пръст по бузата й. — За мен ще бъде много по-лесно да те покваря, скъпа. За нула време ще те накарам да играеш билярд с девет топки в бара на Дъф.
— Мога да те накарам да рецитираш Шели.
— Шели чий?
Тя се засмя, повдигна се на пръсти и го целуна приятелски.
— Пърси Шели. По-добре внимавай. Самата представа за това бе толкова нелепа, че раменете му се отпуснаха.
— Скъпа, ще започна да декламирам поезия в деня, когато на награденото прасе на Шейн му поникнат криле и полети по главната улица.
Тя се усмихна отново и отново го целуна.
— Едва ли ще искаш да се обзаложиш. Хайде, искам да огледам как върви работата.
— Какъв облог? — хвана я той за ръката. Рийгън се разсмя и го издърпа в коридора.
— Рейф, шегувам се. Разведи ме из къщата.
— Чакай малко. Макейд никога не се отказват от предизвикателство.
— Предизвиквам те, че ще рецитираш Шели? — Тя въздъхна и поклати глава. — Добре, предизвиквам те.
— Не, не става така. — Той замислено вдигна ръката й и я допря до устните си. Пламъчето на възбудата в очите й го вдъхнови. — Казвам, че за един месец мога да те направя толкова луда по мен, че да облечеш кожена мини пола. Червена. Да влезеш в кръчмата за бира и да поиграеш билярд с девет топки.
Рийгън весело се разсмя.
— Какви странни фантазии имаш, Макейд? Наистина ли си в състояние да си ме представиш в някаква къса поличка да играя билярд?
Мъжът се усмихна лукаво.
— О, да, прекрасно мога да си те представя. И също така се постарай да нахлузиш високи обувки. Със съвсем тънки токове.
— Никога не нося кожени дрехи без високи обувки. Всичко друго би било проява на лош вкус.
— И да си без сутиен.
Тя избухна в смях.
— Ти май го прие съвсем сериозно?
— Абсолютно. Ти също ще го приемеш. — Той я прегърна през кръста и я привлече към себе си. — Защото ще бъдеш луда по мен.
— Очевидно е, че един от нас вече не е с ума си. Добре. — Тъй като не отхвърляше предизвикателствата, тя сложи ръка на гърдите му и го отблъсна. — Казвам, че за същия период от време, ще те накарам да коленичиш, стиснал букет от… от… люляк…
— Люляк?
— Да, аз много обичам люляк. И ще рецитираш Шели като истински поет.
— Какво получава победителят?
— Удовлетворение.
Рейф се усмихна.
— Това е достатъчно. Съгласен.
Двамата си стиснаха ръцете.
— Сега ще си получа ли разходката из къщата?
— Разбира се. — Той я прегърна през раменете и си представи хубавите й стройни крака под тясната червена пола. — Заехме се с твоята идея за младоженски апартамент. — Поведе я по коридора и отвори една двойна врата. — Почти е готова, за да се започнат корнизите.
— Рейф. — Възхитена, младата жена пристъпи вътре. Тапетите на деликатни малки цветя бяха налепени почти навсякъде. Френските прозорци бяха поставени и един ден щяха да извеждат на широка веранда с изглед към потънала в цвят градина. Подът беше покрит с найлон, но тя си го представяше гладък и лъснат, застлан с хубав килим.
Пристъпи между кофите и стълбите, вече подреждайки мебелите в съзнанието си.
— Ще бъде прекрасно — промълви.
— Работата върви. — Той повдигна покривалото върху камината. — Полицата беше съсипана. Не можах да я оправя. Обаче намерих хубаво парче от жълт бор. Дърводелецът използва оригинала като модел.
— Розовите корнизи ще изглеждат чудесно тук. — Тя погледна към съседната стаичка. — А това е банята.