Завръщането на Рейф
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Коломбина прес»
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Завръщането на Рейф». Краткое содержание книги:
Усмивка разтегли устните му, когато притисна тялото й още по-плътно към своето. Видя как очите й проблеснаха, дочу дрезгавия й стон, когато устните му докоснаха нейните. Обсипа с целувки шията й. Кожата й бе нежна, така ароматна, както си бе представял. И той й се наслади докрай.
Ръцете й се впиха в хълбоците му, тя отметна глава, докато тялото й изгаряше от обзелото я желание, принуждаваше я да стене дрезгаво.
Мъжът рязко освободи ръцете й. Сетне силните му груби длани се плъзнаха под пуловера й, за да извайват и да притежават.
Плът и дантела, тръпнеща кожа. Откри всичко, каквото желаеше и поиска още. Устните му продължаваха неумолимото си нашествие, докато пръстите му сладостно измъчваха кожата й, а кожата й пък измъчваше него.
Той умело плъзна панталона й надолу по бедрата. Ръката му погали плоския корем, докосна нова дантела. Усети как тялото й силно се притисна към неговото, зъбите й алчно хапеха шията му.
Можеше да я обладае още сега, бързо и страстно. Щеше да освободи ужасното напрежение, което го изгаряше отвътре.
Но той искаше повече.
Изхлузи пуловера през главата й, захвърли го и обхвана гърдите й. Дантелата бе изящна и гладка, а плътта вече тръпнеше от желание. Рейф безмилостно овладя пулсиращата в тялото му нужда и се взря в лицето на младата жена, докато грубите му палци нежно погалиха зърната на гърдите й.
— Точно така си те представях.
— Зная.
Устните му отново се извиха в усмивка, очите му не се отделиха от нейните, когато свали тънката презрамка от рамото й.
— Не ми се вярва да си успяла да си представиш какво смятам да направя с теб. Едва ли би могла. Така че ще ти покажа.
Не откъсна поглед от нея, докато пръстите му умело разкопчаха бельото й. И зърна как прекрасните й сини очи потъмняха от бурята, която бе предизвикал в нея. И я усети как забушува и в двамата.
Дъхът му опари шията й, когато мъжът отметна тялото й назад и жадните му устни се плъзнаха по кожата й. Тя зарови пръсти в косата му, плъзна ги по раменете в отчаян опит да свали ризата му. Зъбите му се забиваха в плътта й, болката бе сладка и опияняваща. Езикът му я измъчваше, събуждаше силни и неудържими желания.
Тя диво се вкопчи в него. Макар да почувства, че пада, разкъса ризата му. Усети как гърбът й опря в спалния чувал и изви тяло към неговото.
Най-сетне успя да свали ризата му и изруга открила нова преграда помежду им. Искаше плът, копнееше за нея с безумна алчност. В мига, в който захвърли фланелката, зъбите й се впиха в рамото му.
— Докосни ме. — Думите бяха изречени с дрезгав шепот. — Искам да почувствам ръцете ти по тялото си.
Усети ги навсякъде. Заобикалящият я свят се превърна в примитивно място, опасно вълнуващо, изпълнено с неописуеми усещания. Всяка груба нетърпелива ласка я караше да тръпне от разтърсващите я вълни на удоволствие, докато тялото й се превърна в нажежена до бяло плът.
До нея огънят хвърляше съскащи въглени към паравана. В нея пламъците поглъщаха и изгаряха.
Едва виждаше през мъглата, спуснала се пред очите й. Тъмната коса, яростния поглед, мускулите, по които танцуваше светлината от огъня. Стонът й на протест, когато устните му се отделиха от нейните, се превърна във вик на удоволствие, когато ги усети по шията си, по гърдите, по корема.
Мъжът се отдръпна назад и заслепена от желание, тя се изви към него, устните й жадно се впиха в плътта му.
Рейф свали ботушите й и яростно изруга, загубил контрол над себе си. Прекрасното й тяло се плъзгаше по неговото, ръцете й… Тези тънки изящни ръце.
Бе обвила около него стройните си дълги крака. Искаше да усети голото й тяло да се извива под неговото. Искаше да я чуе как вика името му и да наблюдава тръпките на удоволствие, отразени в очите й. Рязко изхлузи панталона по краката й, с едно движение разкъса дантелата. Стонът й отекна в стаята, когато я блъсна назад и отново впи устни в пламналата плът.
Екстазът я заля като приливна вълна и я остави без дъх. Името му се отрони от устните й със стон. И тръпнейки, тръпнейки, тя жадуваше за още.
Той й даде много повече. Но и взе повече. Всеки път, когато Рийгън си мислеше, че това е краят, би трябвало да е краят, мъжът откриваше нов начин да разпали страстта й. Съществуваше само той, неговият вкус, неговият допир, неговият аромат. Търкаляха се по пода в дивашка битка, ноктите й се забиваха безмилостно в гърба му, устните му се впиваха в нейните.
Почти заслепен от възбуда, той сграбчи ръцете й, вплете пръсти в нейните. Помисли си, че собственото му дишане ще разкъса дробовете му. Виждаше единствено лицето й, когато проникна в нея. Стоновете им прозвучаха едновременно. Пънът в камината се разцепи с грохот и разпръсна дъжд от искри.