Завръщането на Рейф
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Коломбина прес»
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Завръщането на Рейф». Краткое содержание книги:
— Идеално е. Точно това очаквах от теб.
— Аз не съм идеална. — Думите бяха изречени неволни и изненадаха и двамата. — Изнервяш ме, когато говориш така. От мен винаги са очаквали да бъда съвършена, а аз просто не съм. Не съм внимателно подредена като тази стая, без значение колко ми се иска. Аз съм бъркотия. — Тя нервно прокара пръсти през косата си. — А преди не бях. Не бях. Не, стой там. — Рийгън бързо отстъпи, щом той направи крачка напред.
— Просто стой там. — Махна с ръка и закрачи из стаята.
— Изплаши ме тази сутрин. Ядоса ме, но също така ме изплаши.
Рейф с мъка удържаше ръцете си.
— Как?
— Никой никога не ме е желал така, както ме желаеш ти. Зная, че ме желаеш. — Тя спря и обгърна тялото си с ръце, сякаш й беше студено. — Гледаш ме така, сякаш знаеш как ще се получи между нас. И аз нямам власт над това.
— Смятах, че ти давам власт, като ти казах всичко.
— Не. Не. Нямам никаква власт над чувствата си. Сигурно съзнаваш това. Знаеш прекрасно как въздействаш на хората.
— Не става дума за хората.
— Знаеш чудесно какво въздействие имаш върху мен.
Рийгън почти изкрещя последните думи, сетне сви юмруци и се опита да възвърне самообладанието си.
— Знаеш, че те желая. Нима бих могла да не те желая? Както сам каза, ние сме зрели хора, които знаят какво искат. И колкото повече се дърпам назад, толкова по-глупаво се чувствам.
На трепкащата светлина очите му изглеждаха мрачни.
— Очакваш да ми наговориш всичко това и аз да не сторя нищо?
— Очаквам да съм в състояние да взема разумно решение. Не очаквам жлезите да надделеят над мозъка ми. — Тя въздъхна. — А после те поглеждам и ми се ще да ти разкъсам дрехите.
Рейф се засмя. Това бе най-безопасният начин да обезвреди бомбата в себе си.
— Не очаквай да те спра. — Щом пристъпи напред, младата жена отскочи като пружина. — Просто искам да си взема бирата — промърмори той и вдигна бутилката. — Имам нужда от нея. — Отпи голяма глътка, но не успя да потуши огъня. — Е, каква е ситуацията, Рийгън? Мъж и жена — необвързани, здрави, които искат едно и също един от друг.
— Които едва-едва се познават — добави тя. — Които едва са установили някакви взаимоотношения. Които би трябвало да бъдат по-разумни и да не се хвърлят в секса, сякаш е плувен басейн.
— Никога не съм си правил труд да опитвам водата.
— Аз винаги я опитвам. Сантиметър по сантиметър. — Като си наложи да остане спокойна, тя отново сплете пръсти. — За мен е много важно да зная в какво се забърквам, точно къде отивам.
— Никакви компромиси?
— Не. Когато имам план, аз се придържам към него. За мен това е правилният начин. — Каза си, че вече е по-спокойна. По-разумна. — Имах много време за размисъл, докато пътувах с колата до Пенсилвания и обратно. Трябва да успокоим темпото, да огледаме нещата в дълбочина.
Щом беше спокойна, защо не спираше да си играе с копчетата на блейзера, защо въртеше пръстените си?
— Също като с тази къща — бързо продължи тя. — Завършил си една стая и тя е красива, прекрасна е. Но не си започнал проекта без цялостен план за всичко останало. Смятам, че интимната връзка трябва да бъде също тъй добре премислена, както и обновяването на една къща.
— Съгласен съм.
— Добре. — Тя пое дълбоко въздух, сетне го изпусна.
— Значи ще направим няколко крачки назад, за да имаме по-ясен поглед върху нещата. — Ръката й все още трепереше, когато посегна за палтото си. — Това е разумен и отговорен начин на действие.
— Да. — Той остави бирата си. — Рийгън?
Тя сграбчи палтото си като спасителен пояс.
— Да.
— Остани.
Пръстите й се вцепениха. Дъхът й секна.
— Помислих си, че никога няма да го кажеш. С нервен смях тя се хвърли в прегръдките му.
Шеста глава
— Това е лудост! — Останала без дъх, тя зарови пръсти в косата му и впи устни в неговите. Цялото й същество се устреми към тази целувка, към топлината, към опасността, към обещанието. — Нямах намерение да правя това.
— Всичко е наред. — Той обсипа с целувки лицето й. — Аз ще го направя.
— Премислих всичко. — Краката й се подкосиха и тя безпомощно се усмихна. — Наистина. Всичко, което току-що казах, беше съвсем разумно. Това е само химия. Повърхностно физически привличане.
— Да. — Той рязко смъкна блейзера от раменете й, залови в капан ръцете й, притисна тялото си към нея. Усети как дъхът й секна и кръвта му се възпламени. Потръпна от възбуда, срещнал огромните й уплашени очи. — Престани да мислиш.