Трактат за любовта, как я разбира ужасния досадник

Явно или неявно, първобитната йерархия пронизва цялото ни общество. В относително чист вид, тя може да се наблюдава в множеството детски колективи, когато разумът все още не е се е развил. И особено в домовете за деца. Стадността, безкритичното влияние на авторитетите — това са нерегулираните от разсъдъка инстинктивни програми за поведение. С една дума — в домовете за деца, рядко попадат деца на порядъчни родители. Ето защо специфичното поведение на децата от такива домове до голяма степен е предопределено генетически. Предизвикателното антиобществено поведение на подрастващите (а и не само на тях), немотивираната жестокост, потискането на „омегите“(които обективно погледнато не са измежду най-лошите деца), всичко това са проявите на йерархичната им борба. В уличната йерархия нискоранговото дете заема съвсем не най-доброто място. За него като че ли няма някакъв що-годе рационален смисъл да участва в тази борба. Слабопримативното дете така и ще направи — би се дистанцирало от тази йерархия. Силнопримативното дете, обаче не може да направи това — неговият инстинкт го заставя да участва в тази йерархия, колкото и зле да се чувства в нея. Във великолепния филм „Чучело“ на Р. Биков, тези първобитни отношения са показани едва ли не с хирургическа точност. Жалко, че краят на филма не е правдоподобен. Подобно разкаяние на йерархическата върхушка просто не е възможно.