Трактат за любовта, как я разбира ужасния досадник
- Автор: Протопопов Анатолий Ильич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослав Писешки
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Трактат за любовта, как я разбира ужасния досадник». Краткое содержание книги:
Наред с това твърде ниският ранг на ръководителя също е противопоказен — „свитата си играе с краля“ или контрола над групата отслабва неимоверно. Нагледен пример за това е руския цар Николай II. Не му помага и несъмнено високата му култура. Ето ви един недостатък на монархическата форма на управление — съществува много голяма вероятност монарх да стане личност с недопустимо нисък ранг. Последствията са добре известни от историята. При други условия е необходимо да се бориш за най-високия пост, което най-малкото отсява нискоранговите. Известната книга на Николо Макиавели фактически съдържа куп препоръки (например, владетелят не трябва да се оправдава) за поддържане на високия визуален ранг на ръководителя.
Главното в спора е навреме да акцентираш върху личността… (М. Жванецки). Акцентирайки върху личността, спорещият преминава от предмета на спора към изясняване на ранговите потенциали. И ако потенциалът на опонента е по-нисък, то той инстинктивно се подчинява на високоранговия и с това като че ли признава поражението си в спора. Въпреки, че е възможно да е прав…
Сред простолюдието е разпространено мнението, че жената трябва да бъде бита от време на време. Мъжът, биещ жена си като че ли демонстрира своя висок ранг (визуален, разбира се) и това дори може и да привлича жената, ако тя е с ниска култура и особено ако е силнопримативна (възможно е мазохизмът да расте именно на тази почва). Тази жена, обаче ще се втурне да защитава мъжът си и няма да даде и косъмче дори да падне от главата му, въпреки, че току-що е молила да го накажат. Висококултурните и особено слабопримативните жени, разбира се, не биха постъпили така. При това фактическият рангов потенциал на този мъж може и да е много нисък — него дори и приятелите му по чашка може да не го уважават. Но отново и отново ще напомня — истинктът не може да анализира каквото и да е било. Той реагира механично на няколко ключеви признака. В дадения случай това е безспристрастното отношение към жената (бие > не цени > значи има много > много има алфа).
И още една подобна ситуация: пиян мъж нахалничи, буйства и псува в присъствието на жени и деца в обществения транспорт. Пътничките, разбира се, реагират: „Няма ли мъже тук? Спрете го!“ Намират се един-двама якички мъже или сътрудници в милицията (и това се случва!), подхващат го и в същият момент същите тези пътнички започват да защитават грубияна! Парадокс ли? НЕ! Антиобщественото поведение е едва ли не най-силния признак на висок ранг, а физическата сила, демонстрирана от истинските мъже, когато го удържат има много слаба връзка с високия ранг. Нещо повече, намесвайки дсе не в своя полза, те демонстрират известна самопожертвователност, което е признак на нисък ранг. Е, ако можеха да го приковат с поглед — това ще е съвсем друга работа! Получавайки подобна благодарност, истинските мъже не биха се намесили следващият път. На жените изведнъж им става жал за този грубиян. Докато той е представлявал опастност, позитивните чувства към високоранговия са се прикривали от страха: и едва опастността е изчезнала, примитивния разсъдък веднага започва да търси оправдание (защото е необходимо да се оправдае по някакъв начин тези позитивни чувства към подобна отрицателна личнност) и решава, че в тази ситуация най-добре ще подхожда думичката „жалост“. А останалите, за които този грубиян също е представлявал заплаха, по някаква причина не им е жал.
26. За агресивността и криминалността
Никога не се опитвай да разтърваваш биещи се —
те най-вероятно са съмишленици