Изградената по сходен начин парадигма Евгеника сериозно се самодискредитира чрез връзките си с деспотичните режими, които я използват като идеологическо оправдание на политиката на насилието.
Ето защо от 20-те години на 20 в. махалото се люшва в обратна посока, прелитайки както винаги над златната среда. До сравнително неотдавна господстваше концепцията за значителния превес на социално-обусловеното влияние върху човешкото поведение. Тази концепция е известна още под името „Tabula Rasa“, т.е. „Чист Лист (или дъска)“. В рамките на това разбиране се предполага, че човек още с раждането си представлява чист лист(дъска), върху който обществото и средата изписват едни или други правила на поведение и каквото бъде написано там, такъв ще бъде и човека. С течение на времето, обаче, става очевидно, че в рамките на тази концепция е просто невъзможно да бъде обяснено ясно и без претрупани(?) обяснения целия спектър на човешкото поведение. И в същото време, голяма част от тези, като че ли необясними, поведенчески реакции намират напълно естествено обяснение в рамките на хипотезата за наличието на мощен пласт вродени поведенчески схеми в човешкото подсъзнание.
Ето защо в самия край на 20 в. постепенно се отстраняват крайностите при трактовката на човешкото поведение и разбирането за човека предимно като биологично същество, което се раждас далеч не нищожен багаж готови поведенчески схеми, започва да намира все по-голяма подкрепа и одобрение.
Едва ли не решаваща роля затова изиграва появилата се преди половин век наука ЕТОЛОГИЯ и отделилите се от нея в последствие научни дисциплини. Етологията изучава инстинктивните основи на поведението на живите същества чрез сравняването на поведението на различни видове. За етологът, човек е едно едва възгордяло се млекопитаещо, т.е. един от равноправните животински видове. Сравнявайки поведението на най-различни зоологични видове организми — от едноклетъчните до най-висшите, учените откриват удивителни паралели и закономерности, които говорят за наличието на общи поведенчески принципи, валидни за всички представители на животинското царство, в това число и за човека.
Подобни изследователски методи дават големи резултати и намират широко приложение в останалите науки. Астрономите, например, познават много по-добре строежът на Слънцето, отколкото геолозите — строежът на Земята. И то поради факта, че звездите са твърде много и твърде различни и сравнявайки ги, ученият може да разбере много за тях. А Земята е една и няма с какво да бъде сравнена. Така е и с изучаването на човека. Ако се ограничим само с него, ние просто рискуваме да не разберем в голяма степен пооведението му.
Но пък и изучаването на етологията съвсем не е лека задача. И дори без обективните трудности, дължащи се на огромното влияние на разсъдъка, който модифицира и прикрива голяма част от инстинктивните действия, изследователите постоянно срещат съпротивата на обществото по отношение на използването на етологичните методи по отношение на човека.
