Трактат за любовта, как я разбира ужасния досадник

Защо толкова упорито бъркате любовта с физиологията? Според мен любовта е ЧУВСТВО което е чуждо на всякакви хормони и инстинкти. Никой не мисли за тях, когато се влюбва.

Всъщност никой и не твърди, че любовта не е ЧУВСТВО. И ние го разлеждаме на първо място именно като чувство! Чувство, което може да бъде изключително силно, всепоглъщащо и т.н. и т.н. Цялата разлика се състои в това, че ние се интересуваме от ПРИЧИНИТЕ. Аз съм съгласен с вас и за това, че практически никой, влюбвайки се не мисли за хормони и инстинкти. Но пък нима за да забременееш непременно трябва да мислиш за овулация? Може и понятие да си нямаш какво означава тази дума, но това не е повод да отречеш това, че жените имат овулация. Всеки месец. И че именно през тези 2–3 дни от месечния цикъл жените са много по-влюбчиви. Непознаването на зприродните закони не отменя тяхното действие.Но нашите разноглася в същност са много по-дълбоки от тези повърхностни разсъждения. И те се коренят ни повече ни по-малко в основния философски въпрос за идеализма и материализма. Аз съвсем не се готвя да отричам правдивостта на идеалистическата гледна точка (нека отсавим това на философите). Аз просто искам да обърна внимание на концепталната й несъвместимост с материалистическата. Или-или. Или ще приемем, че първични са духа, идеята, чувството, а материлния свят е функция на нашите усещания или че напротив, усещанията са проекции на материалния свят. Възможно е да предположим (следвайки Кант), че любовта е нещо принципно (априори) непознаваемо, подобно на непостижимите мисли Божии и неведомите пътища Божи и че като че ли дори самото намерение да тръгнем по тях е само по себе си е метеж и ерес. А може и да се опитаме да открием скритата материалистическата причина за възникването на това чувство. В първия случай благовейно ще разглеждаме примерите и образите на любовта, ще описваме характера и силата на любовта, чудните прищявки на съдбата, а възникването й ще приемем за нещо свръхестествено и честно казано — неинтересно. Във втория случай досадно ще се ровим в органическите и психически причини за възникването й, неоходимите за нейното възникване хормони, наличието на потенциалния партньор, който отговаря на едни или други критерии, степента на влияние на възпитанието и традицията, условията при които се задействат биохимическите процеси, които и предизвикват специфичните любовни усещания. Вашето дълбоко отвращение от подобно ровене е чисто и просто отражение на гореописаната несъвметимност и вероятно опитът ми да ви убедя в полезността и значението на научните изследвания на любовта е безсмислено. Мога евентуално да ви посъветвам да не четете научни статии по темата. Особено преди да обядвате…