Трактат за любовта, как я разбира ужасния досадник
- Автор: Протопопов Анатолий Ильич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослав Писешки
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Трактат за любовта, как я разбира ужасния досадник». Краткое содержание книги:
• От всичко това съвсем не следва, че ви съветвам да страните от високоранговите и да предпочитате нискоранговите. Не е задължително, нискоранговият да е културен и порядъчен. Измежду тях има и достатъчно отвратителни хора, особено на най-ниските стъпала на йерархическата стълбица и обратно — не всеки доминант е простак. Напротив, аз ви препоръчвам да не обръщате внимание на ранга! В смисъл, да не попадате под хипнотичното въздействие на високия ранг, което би блокирало възприемането на обективните достойнства и недостатъци на вашия избранник. А присъстващия в изложението известен аккцент в полза на нискоранговите би трябвало да компенсира доминиращата навсякъде възхвала на високоранговите. Ако изобщо трябва да ви препоръчвам някого, то това са нископримативните, независимо от техния ранг. Друг е въпросът, че тях сърцето не може да ги разбере. Тържеството на разума е възможно само при наличието на съответния генетичен материал…
Разбира се, високоранговите нямат само недостатъци. Измежду тях има и достатъчно надеждни спонсори и ако ви провърви и рангът му е истински, то с него вие ще сте материално осигурени. Само, че високоранговият почти винаги е егоист и материалните блага, които той получава могат да се ползват не от вас или не само от вас. Пък и той винаги все с някой трябва да дели. Още повече, че умението му да се устройва в живота може да ви изиграе лоша шега — той добре да си подреди живота именно за ваша сметка…
21. За доблестта и унижението
Както вече споменахме, броят на съвокупленията е най-яркия количествен критерии за ранга, при което самката обикновено допуска високоранговия самец, признавайки по този начин своя по-нисък ранг. Ето защо съгласието за сексуален акт е един от най-явните знаци за признаване на своята подчиненост. Ето защо и разговорите за секс сред мъжете често имат характер на самохвалство и на презрение към жените, а сред поручиците и не само разговорите. Съставната част на псувните „Да те …а“ има за цел именно прякото унижаване на събеседника. Въпреки, че какво толкова унизително може да има в един естествен физиологичен акт? За своеобразна доблест се счита стремежът да унизиш другите, защото колкото и тъжно да е, унижаването на околните е един от най-широко разпространените начини да повисиш своя собствен ранг. Особено ако става въпрос за половия партньор. Жените, естествено се обиждат, когато ги унижават, но я се опитайте да отнемете на тази силнопримативна жена унижаващият я мъж. Само през трупа й!
По същата тази причина са презирани и мъжете, които онанират. Женският онанизъм, който е малко по-малко практикуван, отколкото мъжкия не е обект на такова презрение. Логиката е същата: мастурбираш — значи нямаш жени — нискоранговите нямат жени…
Накратко:
• Срамът, унизителността и потайността, забулващи сексуалните отношения между хората се дължат на тясната взаимовръзка на тези отношения с йерархическите. При което мъжете най-често премълчават своите сексуални неуспехи, тъй като това е признак за нисък ранг в йерархията.
• Причината за потайността при жените датира от времената на стадния промискуитет, когато „спонсорът“ не е трябвало да знае колко са другите като него.
Етологично продължение
22. За оптическите измами и наблюдателната селекция
Какво търсиш? — Изгубих си ключовете.
И къде ги изгуби? — Ей там.
А защо ги търсиш тук? — Тук е по светло!