Трактат за любовта, как я разбира ужасния досадник
- Автор: Протопопов Анатолий Ильич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослав Писешки
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Трактат за любовта, как я разбира ужасния досадник». Краткое содержание книги:
Вероятно всеки от нас, поне веднъж, е бил свидетел на следното: в обществения транспорт се качва контрольор и се опитва да таксува нередовен пътник с много по-висок първобитен статус от неговия. Той нищо не може да направи и още повече, направо изглежда жалък, въпреки своето служебно положение. Нередовният пътник излъчва дотолкова дълбока и нагла самоувереност, че като че ли някаква неразбираема и до известна степен мистична сила заставя контрольора да отстъпи. И на разсъдъчно ниво контрольорът си казва, че е по-добре да не се занимава с този… За високоранговият е приемлив конфликт от такава степен на напрегнатост, която е крайно дискомфортна за нискоранговия.
Често стремежа за утвърждаването на „собствената значимост“ се приема за йерархическа борба. Но загриженият за своята собствена значимост човек, съвсем не изпитва необходимост да унизява другите. А най-лесният начин да се издигнеш в йерархията е да унижиш околните. Мисля, че всеки от нас много пъти е бил свидетел и дори жертва на подобен самоцелен стремеж на едни хора да унизяват другите.
Винаги е много по-лесно да запазиш ранга си, отколкото да го повишиш. Ето защо изкуствените йерархии могат да заместят до известна степен естествените, самоорганизиращите се. Тази „определена степен“ зависи от изходният рангов потенциал на ръководителя на групата и ако той е недостатъчен, то в групата се появява т.н. неофициален лидер. Такова положение се запазва докато групата се разпадне.
Връзката между общественото положение и първобитния ранг е много тясна, но това съвсем не означава, че е обратна. Лицето, което заема висок пост повишава по този начин своя ранг, но от друга страна ниският изходен рангов потенциал прави практически невъзможна добрата кариера. И ако по силата на някаква случайност един човек с нисък рангов потенциал заеме висока длъжност, то той не остава на нея за дълго време там или поне не се издига по-нагоре.
В зависимост от наличието или отсъствието на определени качества, високоранговата личност, която е заела висок обществен пост може да е или ЛИДЕР (наричан още и харизматична личност) или ТИРАН. Обикновено лидерът е личност със занижена примативност. Той не е твърде агресивен спрямо подчинените си и дори е готов за известна саможертва. Тиранът в повечето случаи е страхлив (което е едно от следствията на силната му примативност), но е агресиван. Лидерът е по-скоро човек с повишен, но не задължително много висок ранг, при това истински, а не визуален и задължително със слаба примативност. Всеизвестни са достатъчен брой случаи, когато мъж, заемащ висок пост и искрено уважаван от своите подчинени е „под чехъла“ на жена си, което при тираните е практически невъзможно (или по-точно казано, „подчехълността“, означава, че рангът на жената е по-висок от ранга на мъжа при което тя има и по-силна примативност). Тиранът КАТО ЧЕ ЛИ ръководи групата, но живее изключително загрижен за своите интереси и при опастност, когато групата потърси защита от него, той може да прояви малодушие и страхливост, да изпита желание да се скрие зад гърба на другите (което говори за силен инстинкт за самосъхранение!). При това тираните не по-рядко, а всъщност и доста по-често от истинските лидери заемат високи постове. Истинските лидери се проявяват в минути на опастност, а тираните попадат в утайката на обществото… Ето защо известната шега на М. Жванецки: „Аз ви ръководих и аз ще отговарям за всичко!“, предизвиква смях — типичния ръководител в повечето случаи е тиран и по принцип не изгаря от желание да страда за другите. Като че ли за него поетът е казал:
По-добре е да го тикнем
Само да е смел и редом с нас
С най-голяма награда награди го
Трибуналът, заради това че се самоуби
Ще ви припомня, че в тази песен на В. Висоцки става дума за началник на затвор, който е изпратен на фронта заедно със затворниците. Той е бил безусловен доминант най-малкото поради своето служебно положение. И изведнъж на фронта срещу него се изправя сила, която е напълно безразлична към неговия ранг — и в нашия „герой“ се задейства инстинкта за самосъхранение…