Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)
- Автор: Павлова Елена
- Серия: Песни от космическите друми #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)». Краткое содержание книги:
— Готов съм да осъществя обиколката на кораба! — добавяш ти — Освен това ще ти разкажа една история и ако благоволиш да ми повярваш…
— Добре! — отсича тя след кратко колебание — Ще те разведа из кораба!
Премини на 89.
164
Подаваш на бармана една десетачка и той се ухилва още по-широко:
— Да бе, точно тука седяха, където и ти си седнал!
— Ами!
— Точно така! Тогава Пайк още не беше кръстил планетата и за това си говореха…
— И защо планетата се нарича Заложи осем? Не виждам и една ротативка, да не говорим за казино!
— О, точно в това е вицът! Когато основаваха клона на регистрационното бюро, капитанът и Пайк седяха тук и Морган му каза: „Заложи осем, че на тази планетка едно посещение на обществена баня ще струва по осем хиляди по някое време!“ Но тук, — барманът се засмя, — тук просто няма обществени бани!
— И после?
— Ами Пайк се ядоса и кръсти мястото Заложи осем!… Това е!
Е, за десет звездички — толкова.
Допиваш замислено питието си.
Ако искаш да провериш в хотела, мини на 221. Ако отидеш в регистрационното бюро, иди на 228.
165
Поклащаш глава:
— Нямам намерение да се разхождам из Маджипур! От музея ме пратиха да взема кожа от син тигър и…
— Двадесет милиона!
— Какво? — зяпваш изненадано — Та Сана каза, че кожата струва само четири милиона…
— Ако имахте пари изобщо, щяхте да започнете с тях! — Хелън Пол скептично се усмихва.
Ще й предложиш заплащане след като откриеш Благородника (191) или все пак ще приемеш разходката (146)?
166
Още преди да насочиш прожектора във вътрешността на помещението, Хепи възторжено възкликва:
— Открихме го!
Действително е така. Мощната светлина на прожектора изтръгва от мрака огромни купчини аурит — стотици хиляди кристали, навярно поне десетина тона, безредно нахвърляни в грамадния склад.
— Богат съм! — изкрещяваш ти и заравяш ръце в аурита.
Премини на [[#t-epilog|ЕПИЛОГ]].
167
Докато вървите през залите, жената се представя:
— Аз съм Уредник трета степен Тамила Сана! На практика, аз се занимавам с въпроса около тази статуя!
— И какъв е проблемът? Тя принадлежи на Добро утро, доколкото разбирам…
— Не точно! Тя е част от заплащането за Добро утро и…
Ако историята на статуята те интересува, мини на 174. Ако това не ти влиза в работата иди на 179.
168
Поклащаш глава:
— Просто нямам с какво да ти помогна, Крис! Кучетата няма да ме нападнат като се връщам на кораба, нали?
— Не, вече им обясних, че си под моя защита! — той криво се усмихва — Е, добре тогава, всичко хубаво! — и енергично закрачва по-нататък през степта.
Запиши си нова кодировка 131 за Есенно листо и се върни на [[#t-karta|картата]] за избор на нов обект.
169
Все пак, където са кучетата, трябва да е и жертвата — а Хирикава би могъл да остави сигнализатора си… Във всеки случай, кривваш по посока на лая.
Вече доста по-енергично, крачиш около половин час — лаят непрекъснато се засилва, а след известно време и тонът му се променя. Докато преди е бил равномерен и непрекъснат, сега става насечен, на моменти преминава в ръмжене и вой.
Още няколко минути по-късно стигаш до една поляна, където виждаш удивителна гледка.
Глутница кучета — има сигурно десетина най-различни гончета — е образувала широк кръг около звяр с невероятни размери. Голям е поне колкото носорог, но за разлика от него има дълги гъвкави лапи и тяло на хищник. Кожата му е зеленикава и е покрита с дебели вроговени люспи. На върха на дългата му опашка има нещо като бодливо кълбо. Целият му врат е обкичен с дълги пипала с остриета в краищата. А главата му… Главата му е като извадена от нечий кошмар — тумбеста, снабдена с цяла редица очи, ушите са големи и плоски, стърчат встрани, има и извит хобот… Действително прилича на чайник, измислен от откачен художник със садистични наклонности.
Звярът не изглежда дружелюбен — дори напротив, устата му е разтворена и вътре се виждат стотици остри и закривени зъби. Всички кучета се държат на почтително разстояние от него и, съдейки по лая и поведението им, се разкъсват между стремежа да го нападнат и желанието да избягат от него. Единствено две адски хрътки — направо джуджета спрямо чайника — безстрашно кръжат около него и го ръфат по хълбоците. На практика те двете го задържат на мястото му…
Ще стреляш ли по чайника (135) или ще изчакаш да видиш какво ще стане по-нататък (178)?