Червенокосата авантюристка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червенокосата авантюристка». Краткое содержание книги:
Как Пери Мейсън спаси живота на Ивлин и собствената си репутация в нажежената съдебна зала — това е една история, която се нарежда сред най-добрите от криминалните мистерии на Ърл Стенли Гарднър.
Мейсън се ухили.
— Имаш ли вече някакви планове?
— Планове ли? Десет и половина изглежда магически час. Айрин Кийт ми даде срок до десет и половина да приема или отхвърля чек за хиляда долара като обезщетение за Ивлин Бегби.
— Ще го приемеш ли? Мейсън погледна часовника си:
— Вероятно, не!
— Тя знае ли?
— Кой?
— Ивлин Бегби.
— Не.
— А тя какво иска?
— Да го приема.
— Слагаш си главата в торбата, Пери. Моят човек от Ривърсайд имаше просто оскъдна информация, която прави случаят Ивлин Бегби да изглежда нагласен, но това е всичко. Не можем да открием нищо повече.
Мейсън поклати глава в знак, че го разбира.
— Хиляда долара не растат по дърветата! — продължи Дрейк.
— Не и за Айрин Кийт — отвърна Мейсън. — Каква е цената й, Пол?
— Много висока.
— Имаш ли точна представа?
— Тя наследи доста прилична сума. Пък е и добра в бизнеса. Говори се, че през последните пет години почти е удвоила богатството си. На борсата е смела и ловка. Има съветници, но сама решава какво да предприеме. Консултира се с адвокатите си за закона, но после сама взема решенията. Така работи и с борсовите си посредници.
— Хиляда долара не са нищо за нея — намеси се Мейсън.
— Но не и за Ивлин Бегби. Как ти се вижда тази история с калъфката. Пери? Изглежда доста нагласена. Който иска да скрие лицето си, слага маска. Тази калъфка, която покрива цялата глава, много нескопосано и странно… Трябва да има някаква причина.
— Може би.
— Идва ли ти нещо наум?
— Маската може да скрие лицето, но врата и косата се виждат.
— Е, и?
— А една калъфка за възглавница би скрила врата, косата, цялото лице.
— За какво?
— Може да бъде и жена.
— О-о! Допускаш ли?
— Не зная. Просто разсъждавам. Една от причините да бъде използвана тази калъфка е да се утежни положението на Ивлин. Нали е от нейната възглавница!
— По дяволите!
— Прав си.
— Ами сега? Това поставя нещата в съвсем друга светлина.
— Нали?
— Ти самият вярваш ли, че тя е искала да се отърве от някого?
— В момента полицията предъвква точно тази версия.
— След малко ще знаем някои факти. Мой приятел е дежурен тази нощ в полицията и ще направи опит да измъкне малко информация.
— Много добре.
— Къде е Ивлин Бегби сега?
— Там, където полицията не би могла да я открие. Надявам се.
— Как така?
— Изпадна в истерия.
— Това няма да й помогне.
— Дела Стрийт я заведе на лекар.
— Охо!
Мейсън погледна часовника си, изправи се, угаси цигарата и закрачи из тясната кантора на Дрейк.
— Странно е, че кантората ти е толкова малка. Човек не може дори да се обърне. Как можеш да мислиш тук?
— Оправям се.
— Не мога и две крачки да направя! — оплака се Мейсън.
— Не е необходимо да се разхождаш, за да мислиш. Тренирай мислене на място. Спестява изтъркването на килимите и обувките.
— Но аз трябва да се движа, когато мисля.
Дрейк събра трохите от бюрото, хвърли салфетките в кошчето, изми чашата от кафето, избърса я с кърпата и се върна при бюрото. Телефонът иззвъня. Детективът вдигна слушалката.
— Аха… Благодаря…
— Нещо ново? — повдигна вежди Мейсън.
— Телефонистката докладва, че репортерите упорито те търсят. Тя им съобщила, че те видяла надвечер, но не знае къде си сега.
Адвокатът отново погледна часовника си.
— Казах на Дела да побърза. Ще свърши добра работа.
— Ами ако не успее да стигне до лекаря?
— Ще успее. Имаме на разположение трима лекари. Наши клиенти. И се отнасят с голямо разбиране към случаите на истерия.
— Ами ако не приложат лечението, което очакваш?
— Ще го приложат. Щом Дела я води, знаят какво да правят.
— А после?
— Дела ще я сложи да спи в своя апартамент.
— Полицията няма ли да я търси там?
— Вероятно не. Няма да разбият вратата без заповед за обиск. Лекарят ще се разпореди Ивлин Бегби да не бъде местена или обезпокоявана, преди да свърши ефектът от инжекцията.
— Колко ще трае това?
— Дванадесет часа.
— Какво може да се направи за толкова време?
— Трябва поне да опитаме.
Телефонът иззвъня. Дрейк вдигна слушалката:
— Аха… Добре. — После затвори и каза: — Дела Стрийт идва насам.
Мейсън въздъхна с облекчение:
— Тръгвам.
— Внимавай да не се забъркаш в някоя каша!