Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
Една древна мистерия
Камъните от Солсбъри
Равнината Солсбъри, Англия
5 декември 2007, 03:05
Наетата „Хонда Одисей“ се носеше по А303 самотна в нощта.
Безкрайните ниви на Уилтшир се простираха до хоризонта от двете страни на шосето, окъпани в призрачната светлина на ярката пълна луна.
Зад волана бе Зоуи, Лили и Алби бяха до нея.
На задната седалка на джипа седяха двамата млади мъже, които я бяха посрещнали с децата на летище „Хийтроу“ — уникалните братя Адамсън, Лаклан и Джулиъс.
Бяха високи и стройни, с дружелюбни луничави лица, морковена коса и силен шотландски акцент.
И двамата бяха облечени в прости тениски — едната бяла, другата черна. На черната тениска на Лаклан пишеше малко загадъчно „Виждал съм нивото с кравата“6, докато бялата на Джулиъс гръмко обявяваше: „Няма ниво с крава“.
Освен това двамата имаха навика да довършват взаимно изреченията си.
— Зоуи! — възкликна Лаклан, когато я зърна.
— Прекрасно е да те видим пак! — добави Джулиъс. — Хей… това ми намирисва на тайна мисия.
— Тайна мисия ли е? — попита Лаклан.
Джулиъс:
— Ако е, не смяташ ли, че с Лаки трябва да имаме кодови имена? Нали се сещаш, например Бунтаря или Гъската?
— Бих предпочел да ми казват Острието — уточни Лаклан.
— Аз пък харесвам Тореро — не остана назад Джулиъс!
— Острието? Тореро?
— Сурово и героично, а? — каза Джулиъс. — Обмисляхме го, докато те чакахме.
— Това ми е ясно — каза Зоуи. — А защо не Ромул и Рем? Кастор и Полукс?
— О, не! — възрази Лаклан. — Не и кодови имена на близнаци. Всичко друго само не имена на близнаци.
— Съжалявам, момчета, има едно важно правило, когато става дума за позивни.
— И то е?
— Не можеш да избираш сам — усмихна се Зоуи. — Освен това понякога прозвището ти може да се промени. Аз например бях Блъди Мери, преди да срещна това мъниче. — Тя кимна към Лили. — Сега вече всички ме наричат Принцесата. Имайте търпение, стане ли необходимо, ще си получите позивните. Освен това… да, тази мисия е тайна, толкова тайна, че просто не може повече…
И ето че в момента се носеха по А303 на път за едно място, което им бе подсказано от Алби.
Военновъздушната база край Дубай. Два дни по-рано. Веднага след забиването в Бурж ал Араб на пилотирания от Ърл Макшейн транспортен самолет.
Джак Уест стоеше на пистата, надвесен над Лили и Алби. Около тях разни въоръжени мъже и агенти на ЦРУ, наричащи себе си „аташета“, говореха в мобилните си телефони, а в далечината над Бурж ал Араб се издигаше черна колона дим.
— Казвай, Алби — нареди Джак.
По време на срещата Алби бе дешифрирал една от по-неясните бележки на Магьосника: „Потъването и изплуването на «Титаник»“. Но едновременно с това бе показал само на Джак, че това не е всичко.
Алби обясни:
— Знам също какво означава един от символите в резюмето на Магьосника. — Джак извади резюмето и Алби продължи: — Символът най-долу вдясно, до фразата „Потъването и изплуването на «Титаник»“.
— Да? — подкани го Джак.
— Това не е символ. Скица е.
— На какво?
Алби го погледна съвсем сериозно.
— На Стоунхендж.
Хондата се изкачи на билото на поредния хълм и пред тях се разкри гледката на величествените камъни.
Зоуи изненадано ахна — разбира се, вече бе идвала тук. При това неведнъж. Всички във Великобритания бяха идвали. Но винаги ахваше от изненада.
Стоунхендж!
Казано съвсем просто, Стоунхендж бе поразителен.
И понеже я бе запленил веднъж завинаги още преди много време, Зоуи знаеше всички митове около него: че този пръстен от извисяващи се камъни е древен календар, че е древна обсерватория, че сините камъни — по-малките двуметрови долеритови камъни образуваха подкова в очертанията на много по-известните трилити7 — са докарани в равнината Солсбъри около 2700 пр. н.е. от неизвестно племе от хълмовете Пресели, намиращи се на 250 километра в съседен Уелс. И до днешен ден много хора вярваха, че сините камъни са топли на пипане, дори в най-студените зимни дни.
Но сто и петдесет години по-рано, около 2850 г. пр. н.е., египетският фараон Хеопс завършил забележителното си дело на платото Гиза в Египет — Голямата пирамида.
6
Митично ниво в компютърната игра Diablo (съществуващо в Diablo II), при което на картата на село се появяват три крави — като се щракне върху тях, те мучат, като се щракне неколкократно — появяват се забавни цитати на вашия герой
7
Трилит — вид неолитен паметник: мегалит, представляващ три големи камъка, поставени под формата на врата или вкопани в земята успоредно един на друг. — Б.пр.