Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
„Изгряването“ на най-голямата луна на Сатурн в действителност се предшества от преминаването на самия Сатурн, който се издига над грамадния Юпитер. Скоро след това изгряване Сатурн залязва зад Юпитер. Поради наклонените орбити и на двете планети спрямо еклиптиката на Слънцето, това изкачване и спускане става осем пъти месечно през времето, когато планетите са подравнени.
Ако се наблюдава от Стоунхендж, над североизточния хоризонт първо се издига Юпитер, след това Титан й накрая Сатурн.
— Но защо е толкова важно изплуването на Титаник? — попита Зоуи. — Какво общо имат Титан, Юпитер или Сатурн със Са-Бенбен и Тъмната звезда?
— Връзката със Са-Бенбен е пряка — отговори Джулиъс. — Това е търсената от векове връзка между Стоунхендж и Голямата пирамида. Теорията ни е проста: пирамидата е храм на Слънцето. Стоунхендж е храм на Тъмната звезда.
— А двата паметника почти сигурно са свързани географски — добави Лаклан. — Нали знаеш как сините камъни са били донесени в равнината Солсбъри от хълмовете Пресели в Уелс?
— Да, Лаклан — търпеливо отговори Зоуи. — Все пак имам две научни степени по археология. Просто обаче не съм вземала изпитите по налудничава британска неолитна космология, на които вие явно сте се явявали.
— В такъв случай знаеш за четириъгълника, образуван от оригиналните четири ъглови камъка на Стоунхендж?
— Да.
— Аз не знам — обади се Лили.
За да илюстрира, Лаклан разтвори една книга и показа на Лили разположението на камъните на Стоунхендж. Около кръга в ъглите на правоъгълник бяха разположени четирите Ъглови камъка. Отношението на раните беше 5:12.
— Ако сега прекараш диагонала на този правоъгълник, най-обикновената геометрия ни казва, че ще получи правоъгълен триъгълник със съотношение на страните 5:12:13. — Той очерта правоъгълника с молив и попита:
— Ясно ли е дотук?
— За момента — отговори Лили.
— Хубав триъгълник, нали?
— Не знам… предполагам.
Лаклан извади карта на Великобритания, показа мястото на Стоунхендж в долната част на картата и после начерта подобен триъгълник 5:12:13, като използваше Стоунхендж за връх на триъгълника и хоризонталния катет, успореден на екватора.
— Този триъгълник със съотношение на страните 5:12:13 разкрива оригиналното местонахождение на сините камъни в Уелс — разясни Лаклан. — Изключителни познания по геометрия за едно примитивно племе. Толкова изключителни, че според някои изследователи на древните са им помогнали.
— Мислех, че ще доказваш връзката между Стоунхендж и Голямата пирамида — напомни Зоуи.
Лаклан се усмихна и намигна на Лили.
— Помниш, че го нарекох „хубав триъгълник“, нали?
— Да.
— Ами… ако сега продължим хипотенузата на този чудесен триъгълник ето по този начин…
— … да видим през къде ще мине.
Лаклан прелисти на карта на света и направи каквото казваше.
— Не е възможно… — ахна Лили, като видя крайния резултат.
Стрелата минаваше точно през Египет… делтата на Нил и… Гиза.
— Стоунхендж и Голямата пирамида в Гиза — гордо заключи Лаклан. — Най-сетне обединени.
— Което ни довежда до втората връзка — каза Джулиъс. — Връзката между всичко това и Титан, Сатурн и Юпитер. Разбираш ли… не са важни нито Титан, нито Сатурн, нито Юпитер. Важно е онова, което се намира зад тях.
— Зад тях? — не разбра Лили.
Лаклан се усмихна.
— Да. Проверихме данните, които ни изпратихте от Дубай, данните от бележките на Магьосника във връзка с Тъмната звезда и скоростта на нейното приближаване. Оказва се, че тя идва към нас иззад Юпитер. Оттук и важността на онова астрономическо събитие — изгряването на Сатурн над Юпитер. Просто казано, то е изключително важно, понеже ни позволява — за пръв път! — да видим тази страховита Тъмна звезда.
— Как? — попита Зоуи и дори се извърна от шофьорската седалка.
— Известна ли ти е концепцията за пространство-времето? — попита Джулиъс.
— И по-конкретно кривината на пространство-времето? — допълни Лаклан.
— Да, много уместно уточнение, брат ми — похвали го Джулиъс.
— Благодаря.
— Донякъде — отговори Зоуи. — Гравитационното поле на дадена планета изкривява пространството около нея. Чух веднъж да го сравняват с опъната гумена мембрана, върху която са сложени камъни…
— Точно така — каза Лаклан. — И всеки камък прави вдлъбнатина в гумената мембрана, което олицетворява кривината на пространство-времето. Така че ако се намираш в космически кораб и летиш покрай тези планети, траекторията ти ще се изкривява при преминаване в близост до всяка от тях, освен, разбира се, ако не използваш повече мощност.