Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
— Разбрано.
Стреч знаеше какво трябва да направи.
Без да намалява максималната скорост, на която бе способен влакът, той залости една граната между лоста за скоростта и този на спирачките и изтегли щифта.
Това беше еднопосочен билет.
После се хвърли назад, скочи в първия вагон, затръшна вратата…
… и в този миг граната експлодира и…
… взриви лостовете за управление…
… миг преди цялата кабина на машиниста да бъде направена на парчета от всепомитащ картечен откос и сред останките й да скочат нови трима надзиратели.
Бяха извадили пистолетите си, готови да посрещнат всяка изненада. Капитанът им — възрастен мъж, явно по-опитен от останалите, по-закоравял в битки, капитан от гвардията, бесен на наглия опит да отвлекат неговия влак — се огледа да намери противника.
Влакът се носеше неудържимо към наближаващия ляв завой — бе невъзможно да го вземе при тази безумна скорост.
Стреч влезе в третия вагон и видя Уест, коленичил до Магьосника и Танка. Горелката съскаше в ръката му.
Танка вече бе свободен, но Уест още не бе свършил с оковите, задържащи Магьосника към халките в пода.
Капитанът от гвардията гневно нахлу в първия вагон. Изобщо не се интересуваше какво става с влака — след като нямаше как да го управлява, му оставаше само да накаже натрапниците.
Видя двама от хората си сгушени в клетка номер 3, изслуша жалките им обяснения и заби по куршум в главите им като наказание за страхливостта им.
След това продължи назад към следващите вагони.
Горелката на Уест прегризваше остатъка от оковите на Магьосника.
— Още колко? — неспокойно попита Стреч.
— Свършвам… — отговори Уест, лицето му бе осветено от магнезиевия пламък на горелката.
Люшкането на влака ставаше все по-застрашително.
— Нямаме много време, Джак…
— Само… още… секунда…
Но в същия миг вратата на вагона се отвори с трясък и нахлу капитанът от гвардията!
Стреч се извърна.
Уест също.
Капитанът стоеше и зловещо се усмихваше. После стисна дръжката на пистолета си по-здраво.
Което изобщо не бе необходимо, защото вече бе твърде късно.
Понеже в следващия миг влакът стигна до завоя.
Набраната скорост бе огромна за влак, а инерцията — чудовищна.
Можеше да се случи само едно — дерайлиране.
Локомотивът излетя от релсите и задра по права линия стръмния снежен склон.
Останалата част от черния влак последва примера му и също изскочи от релсите.
Локомотивът започна да се плъзга надолу. Решетката на носа му беше като снегорин. Вагоните го следваха като извит по невъзможен начин акордеон. Цялата композиция започна да се свлича неумолимо към скалния откос и тристаметровата пропаст.
Над всичко това бе увиснал хеликоптерът „Хайнд“.
Във влака светът налудничаво се превърташе.
Тласъкът при излитането им от релсите бе забил гвардейския капитан в дясната стена на вагона, която след миг се превърна в под, и тялото му се свлече.
Уест и Стреч се оказаха по-добре подготвени: вкопчиха се в решетката на най-близката затворническа клетка и като използваха всичките си сили, успяха да се задържат на крака през цялото време на лудешкото подскачане след дерайлирането. Стреч държеше Танка, Уест — Магьосника.
Колкото и безконтролна да изглеждаше ситуацията, тя бе част от плана на Уест. Още от самото начало той бе възнамерявал да дерайлира именно тук. Да свърши на снежната планина, затрупан под дебелия сняг.
Защото му трябваше още нещо.
Искаше китайците да…
Само че в този миг с шокираща внезапност се случи нещо, което не беше планирал.
Влакът стигна до ръба на снежния склон.
За нещастие снегът не се бе оказал достатъчно дълбок, а ледът под снежната покривка стана причина извиващият се като змия влак да се плъзне до самия ръб на пропастта.
Така че плъзгащият се странично и назад влак започна да пропада в пропастта. През ръба премина най-напред задният вагон с локомотива за движение в обратна посока, после свързаният с него следващ вагон, след това третият…
Уест усети какво ще стане част от секундата преди то да се случи.
Съзнанието му регистрира отчетливото дръпване при пропадането на всеки от трите вагона миг преди собственият им вагон да се наклони застрашително и…
— Дръжте се! — изкрещя той на другите, включително на Магьосника, който все още не бе напълно освободен от оковите си.
И тогава вагонът им мина през ръба.
Светът стана вертикален.