Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
Всичко незакрепено полетя по дължината на вагона, в това число един от хората на гвардейския капитан.
С ужасен вик нещастникът прелетя по станалия вертикален коридор и с гаден звук на смазвана човешка плът се натресе във вратата на дъното.
Гвардейският капитан и другият му подчинен се оказаха с по-бързи рефлекси — когато вагонът започна да пада, те захвърлиха пистолетите си в полза на възможността да използват и двете си ръце и съобразително се изтърколиха в най-близката до тях клетка в горния край на вече вертикалния вагон.
Уест и Стреч държаха едновременно решетката на клетката до тях и заедно с това Магьосника и Танка. И тогава… падането на вагона престана.
По някаква причина целият влак преустанови скока си от скалата и застина. Чуваше се само затихващо скърцане.
Те не можеха да видят това, но локомотивът се бе плъзнал покрай грамадна канара на самия ръб на пропастта и се бе заклинил там, и сега държеше под себе си целия увиснал влак, който се поклащаше над зейналата тристаметрова пропаст!
Уест бързо прецени особеностите на новата ситуация, в която се бяха озовали: той, Стреч, Магьосника и Танка бяха по средата на вагона. Капитанът и подчиненият му бяха близко до върха, стъпили върху сега хоризонталната стена на клетката, недалеч от вратата — а вратата бе единственият път към спасението.
Раздиращо слуха скърцане.
С нов тласък влакът пропадна още метър. Зад решетките на прозорците се посипа сняг. Локомотивът над тях се плъзгаше. Метър по метър…
Уест и Стреч се спогледаха.
Нов стон на протестиращ метал, този път малко по-различен — това бе звукът на разкъсващи се метални свръзки: тежестта на цял влак се оказваше непосилна за тях.
— Ще паднем — каза Уест на Стреч. — Нагоре! Давай!
— А ти? — Стреч кимна към халката в пода. Оковите стареца продължаваха да са заключени.
— Тръгвай! — каза Уест. — Не мога да го оставя. Върви! Все някой трябва да се измъкне оттук жив!
Стреч не влезе в спор. Просто сграбчи Танка и започна да го тегли след себе си, използваше решетките на клетките вместо стъпала.
Изкачваха се от лявата страна на централния коридор и подминаха гвардейския капитан, който тъкмо излизаше от клетката си замаян и невъоръжен.
Уест отново насочи пламъка на горелката към веригите на Магьосника. Трябваше да се справи много бързо.
Нов стон на метал. Ново посипване на сняг отгоре.
Ново пропадане с метър.
Пламъкът бързо прерязваше остатъците от веригата. След секунди Магьосника най-сетне бе свободен.
— Хайде, приятелю — каза Уест. — Да се размърдаме.
Погледнаха нагоре. Стреч и Танка вече изчезваха през вратата в горния край на вагона. А след това… след това гвардейският капитан застана на пътя им, пронизваше Уест с поглед.
— Насам — каза Уест и повече Магьосника надолу.
— Надолу? — озадачи се Магьосника.
— Довери ми се.
Стигнаха до вратата в дъното на третия вагон точно когато със силно издрънчаване двата най-долни висящи вагона плюс задния локомотив полетяха в пропастта.
Като че ли падаха цяла вечност, преди да се разбият в назъбените скали в облак от пламък и черен дим.
— Нямаме време — викна Уест. — Насам.
Увиснаха под дъното на вагона. Под краката им зееше бездънната пропаст. После се прехвърлиха до стената и започнаха да се катерят нагоре, като използваха всяка издатина, всеки ръб за захващане, включително решетките от външната страна на прозорците, всички скоби, дръжки, панти и каквото друго имаше.
Уест подкрепяше Магьосника. Стигнаха до междината между техния вагон и този над тях едновременно с капитана и подчинения му — те се качваха от вътрешната страна. Джак и Магьосника продължиха да се изкачват по втория вагон с максималната възможна скорост и в един момент стигнаха до горния му край. Стъпиха на хоризонталната плоскост да си отдъхнат…
… и видяха, че капитанът влиза в най-горния от трите останали вагона, а последният останал жив надзирател го чака, за да се изкачи след него.
Капитанът видя Уест… и в очите му проблесна зъл пламък.
Той посегна към съединителя, въпреки че неговият човек все още се намираше в по-долния вагон. Когато видя какво ще стане, надзирателят изкрещя: „Не!“, но Уест, без да чака, скочи към решетката на по-горния вагон и извика на Магьосника:
— Макс! Хвани ме за краката!
Капитанът от гвардията разкачи съединителя.
Вторият вагон полетя надолу…
… и отнесе със себе си надзирателя: невярващите му ококорени очи се отдалечаваха в пропастта, устата му бе отворена в безмълвен писък до самата среща с дъното.
Но Уест и Магьосника все още бяха в играта: Уест висеше на дъното на първия вагон, а Магьосника висеше, хванат за колана му!