Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
Лаклан огледа плочата и извика:
— Тук има дупка! Квадратна. Някъде… двайсет на двайсет сантиметра.
— Точно като за Са-Бенбен — каза Зоуи. Погледна падналата плоча и сама се удиви на думите, които произнесе в следващата секунда: — Ами… да я вдигнем, а?
Започнаха работа веднага, като действаха много внимателно.
Преметнаха през Олтарния камък въжета и бавно го вдигнаха с помощта на окачена на тринога система от макари, задействана от дизелов двигател, който навиваше макарата.
Докато се занимаваха с всичко това, Лили разчисти дупката до основата на Олтарния камък. Междувременно Алби бе насочил телескопа към североизточния хоризонт и след малко извика:
— Виждам Юпитер!
И наистина през телескопа се виждаше малка оранжева точка, увиснала над хоризонта, идеално подравнена с външния кръг подпорни камъни и най-известния сред тях — Петата.
— Побързайте! — каза Зоуи на близнаците.
— Не можеш да ме пришпорваш, когато работя с национално съкровище — възмути се Джулиъс.
Бавно, безкрайно бавно, макарата повдигна голямата каменна плоча… после още по-нагоре, и изведнъж… с изненадващ глух звук, от който Джулиъс подскочи, внезапно се плъзна надолу и се намести в квадратната дупка, където бе стояла преди 4500 години.
Зоуи си погледна часовника.
3:48.
Оставаше им само една минута.
Зоуи бръкна в раницата си и извади от нея…
… горната част на Златния пирамидион.
Са-Бенбен.
Огненият камък.
Самият факт, че го държеше в ръцете си, я изпълваше с удивление. Са-Бенбен блестеше в нощта, златните МУ стени отразяваха лунната светлина, кристалният му връх блещукаше.
Зоуи се качи на разгъваемата стълба и погледна върха на вече издигнатия Олтарен камък.
Видя вдлъбнатината в горната му част и видя, че… тя идеално съответстваше на основата на Огнения камък.
— Добре… — прошепна тя. — Голямата пирамида и Стоунхендж. Да видим какво ще стане.
И сякаш свещенодействайки, постави квадратната основа на Огнения камък във вдлъбнатината на Олтарния камък… и изведнъж Олтарният камък сякаш смени облика си: сега приличаше на малък обелиск, заобиколен от застаналите като стражи в нощта трилити.
В този момент стрелките на часовника й показаха 3:49.
— Виждам Титан… — каза Алби.
В мощния телескоп най-голямата луна на Сатурн изглеждаше като обикновена точка, едва показваща се зад оранжевото кълбо на Юпитер. Точка, която бавно се издигаше.
Изминаха две минути.
— А сега виждам и Сатурн… Леле!
Една по-голяма точка се издигна зад Юпитер, движеше се почти забележимо. Пръстените едва се забелязваха. После Сатурн изплува над хоризонта на Юпитер и между двете планети се образува междина.
И в същия миг Стоунхендж, останал мълчалив и загадъчен цели четиридесет и пет столетия, внезапно оживя.
Невидим лъч с източник Тъмната звезда се стрелна над хоризонта, разряда небето над Петата, премина през външния кръг от подпорни камъни и се заби в Огнения камък, поставен върху Олтарния камък.
Огненият камък засия.
Ослепителна виолетова светлина се разля около него и освети с призрачното си сияние пръстена от трилити.
А после мечове от същата тази виолетова светлина — ярки, мощни лъчи, шест на брой — разсякоха пространството около Огнения камък като спици на колело и… улучиха няколко от върховете на изправените трилити.
И се случи още нещо.
Мъхът по повърхността на трилитите — странната комбинация от водорасли и гъби, която просто нямаше място тук, толкова далеко от морето — започна да излъчва бледозелено сияние.
И внезапно слабото сияние на мъха се комбинира с пукнатините и вдлъбнатините по повърхността на трилитите и върху тях се появиха изображения… изображения, за чието съществуване никой не бе подозирал.
Зоуи се вторачи онемяла в тях.
Изображенията върху трилитите изглеждаха странно познати, донякъде подобни на земните континенти… но не точно като тях. Различаваха се в известна степен, а познатите очертания на бреговите им линии бяха странно изкривени. На два от трилитите имаше нещо, което приличаше на граници на континенти.
— Това е светът — ахна Лаклан. — Всички те комбинирано показват карта на Земята, каквато е била преди милиони години.
— Какво? — прошепна Зоуи, без да съзнава, че шепне.
Лаклан кимна към сияещите изображения върху камъните.
— Това са континентите на нашата планета. Те са на сегашните си места, но преди издигането на нивото на океаните да им придаде познатите ни очертания. Създателят на това чудо го е направил както е било преда: много време.