Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
— Да…
— Е, същото се получава и със светлината — каза Джулиъс. — Светлината също се изкривява при преминаване през гравитационните полета на планети и звезди.
Лаклан:
— А големите планети като Юпитер изкривяват траекторията й в по-голяма степен от малките планети като Меркурий, да речем.
— Правилно — отново подхвана Джулиъс. — Така че тази нощ, като погледнем към Юпитер от Стоунхендж, ще видим изгряването на Сатурн над него и — макар и само за момент — благодарение на особеното изкривяване на светлината в пътя й около тези две планети, ще зърнем част от пространството, скрито зад Юпитер.
Зоуи се намръщи.
— И ако в този момент е поставен Са-Бенбен… примерно върху един от камъните на Рамзес в Стоунхендж… какво ще стане тогава?
Джулиъс погледна Лаклан.
Лаклан погледна Джулиъс.
След това двамата се обърнаха към Зоуи и едновременно свиха рамене.
— Именно това предстои да установим — каза Джулиъс.
Стоунхендж
5 декември 2007, 03:22
Паркираха на чакъления банкет на няколкостотин метра от хенджа.
Луната светеше над широката равнина като прожектор — осветяваше скучния равен пейзаж чак до хоризонта.
Стоунхендж се намираше на отклонението от А303 към малък страничен път.
Под лунната сянка на величествените камъни се открояваха силуетите на двама пазачи. Те видяха хондата, но не се заинтересуваха какво става — пътуващите от Лондон често спираха да огледат камъните, докато се поразтъпчат.
Зоуи се приближи на петдесетина метра до пазачите, и бързо вдигна нещо, което приличаше на голям пистолет, насочи го към тях и извика:
— Ей!
Пазачите се обърнаха към нея.
Зоуи натисна спусъка. Устройството проблесна ослепително, разнесе се нисък вибриращ звук и двамата пазачи паднаха на земята като марионетки с прерязани конци.
— Какво е това, по дяволите? — попита Джулиъс.
— И откъде можем да се снабдим с него? — добави Лаклан.
— ЛаСон-V — обясни Зоуи. — Несмъртоносно парализиращо оръжие. Комбинация от лазерен и звуков импулс. Създадено е с идеята да се използва по време на полет от охранителите, за да се справят с евентуални похитители, без да се рискува със стрелба и разхерметизиране на салона. Смята се, че дори само звукът е достатъчен, за да нокаутира агресивен нападател, но лазерният импулс ги заслепява допълнително. Никакви вредни последствия с изключение на разцепваща главата болка. Някои смятат, че точно това е било използвано срещу шофьора на принцеса Даяна малко преди фаталната катастрофа.
— Леле! — впечатлено каза Джулиъс. — Е, след тази жизнерадостна нотка нека се хващаме на работа.
Срязаха отвор в теленото заграждение около Стоунхендж и Зоуи и близнаците бързо вкараха през него количка с разнообразно оборудване. Децата ги последваха.
Приближиха се до камъните и спряха в напълно обяснимо благоговение.
Каменните колони се извисяваха в небето над тях, сякаш увеличени от лунната светлина. Излъчваха сила и бяха застрашителни и… древни. Най-впечатляващият — самотната колона на Големия трилит — се издигаше на почти осем метра. На върха му имаше коничен каменен „език“, подсказващ, че някога там е лежала хоризонтална каменна греда.
— Кога е „изплуването на Титаник“? — попита Зоуи.
— Юпитер вече би трябвало да е над хоризонта — отговори Алби и разгъна триножника на доста сериозно изглеждащ телескоп между древните камъни. — Титан ще се покаже в нула три четирийсет и девет, Сатурн — две минути по-късно. При неговото изгряване между Сатурн и Юпитер ще се покаже междина.
— И тогава ще видим Тъмната звезда?
— Точно така.
На светлината на тънко като химикалка фенерче Джулиъс разгледа една по-нова скица на Стоунхендж, На която се виждаше точното разположение на камъни — тези, които бяха останали изправени:
— Три от петте централни трилита са си непокътнати — каза той. — Един подпорен до Големия трилит, който е все още изправен, и друг подпорен ето тук, долу също вдясно. Може да е проблем.
— А Олтарният камък? — попита Лаклан.
— Паднал е.
— Но кой е той? — попита Зоуи.
— Този. — Лаклан изтича между извисяващите се камъни, стигна до един от падналите — голяма плоча в кръга, очертан от централния пръстен камъни. Беше дълга около два и половина метра. Земята до единия й край бе хлътнала.