Измерения на чудесата
- Автор: Шекли Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Измерения на чудесата». Краткое содержание книги:
— Но защо сътворението да е немислимо без смъртта? — попита Кармоди.
— Не задавай тъпи въпроси. Докъде бях стигнал? А, да. Затова убийството е оправдано, въпреки че някои от извършителите му не заслужават одобрение. Всяко същество в естествената си среда се храни с някои същества, а с него се хранят други същества. Този процес обикновено е толкова естествен и ясен и се намира в такова чудесно равновесие, че хищниците и жертвите имат навика да не му обръщат внимание през продължителни периоди, като насочват същото това внимание към създаване на произведения на изкуството, събиране на лешници, съзерцаване на Абсолюта или каквото още е интересно за даден вид. И така трябва да бъде, защото Природата (която можем да оприличим на стара дама, облечена в груби черни вълнени дрехи) не обича нейните правила и разпоредби да стават тема за разговор на всеки коктейл, гнездо оси или съвет на кардиналите. Но ти, Кармоди, като неволно се отърва от зависимостите и равновесията на своята родна планета, все пак не си се отървал от неумолимия Закон на смилането. И така, дори да не съществуваше хищник за тебе из далечните дебри на Космоса, по неволя щеше да се намери все някой. И ако не се намереше, щеше да се наложи сътворяването му.
— Е, да де — съгласи се Кармоди. — Но онзи кораб, онези хора…
— … не бяха каквото изглеждаха — каза му Модсли. — Би трябвало да е очебийно за тебе.
— Вече е така.
— Всъщност те бяха то, единно цяло, създание, създадено специално за тебе, Кармоди. То беше твоят хищник и следваше почти по класически начин обичайните, стандартните Закони на хищничеството.
— Какви са те? — заинтересува се Кармоди.
— Да бе, какви са — въздъхна Печалбата. — Колко хубаво се изразяваш! Можем да обсъждаме с надути фрази късмета и света, но накрая ни остава мрачното твърдение „Нещата са, каквито са.“
— Аз не се заяждам — обясни Кармоди. — Само питах. Та какви са Законите на хищничеството?
— О, прощавай, не съм те разбрала — извини се Печалбата.
— Всичко е наред.
— Благодаря — каза Печалбата.
— Няма за какво — отвърна Кармоди. — Не съм искал да… Не, исках! И какви са тези обичайни, стандартни Закони на хищничеството?
— Нужно ли е да питаш? — заинтересува се Модсли.
— Да, боя се, че е нужно.
— Когато го изразяваш във формата на въпрос — свирепо изрече Модсли, — хищничеството престава да бъде обичайно и стандартно, а дори и положението му на закон става съмнително. Знанието за хищничеството е вродено за всички организми, също като краката, ръцете и главите, но още по-сигурно. То е значително по-съществено от законите на науката, нали разбираш, следователно не може да бъде подлагано на опростенчески анализ. Самото задаване на подобни въпроси налага строги ограничения върху отговорите им.
— Все пак мисля, че би следвало да знам всичко възможно за хищничеството и хищниците — упорстваше Кармоди. — Особено за моя.
— Да, непременно би следвало да знаеш — съгласи се Модсли. — Или по-скоро би следвало вече да си научил, което в никакъв случай не е същото. Но ще се опитам.
Модсли усърдно потри челото си и започна:
— Ти ядеш, следователно те изяждат. Това поне го знаеш. Но точно как ще бъдеш изяден? Как ще бъдеш впримчен, сграбчен, обездвижен и сготвен? Ще бъдеш ли сервиран горещ, приятно охладен или със стайна температура? Явно това ще зависи от вкусовете на нещото, което ще пирува с тебе. Дали твоят хищник ще скочи върху незащитения ти гръб от удобна височина? Дали ще изрови трап за тебе, или ще те улови в паяжина, или ще те предизвика на двубой, или ще се нахвърли върху ти с щръкнали нокти? Това зависи от природата на твоя хищник, определяща неговата форма и функции. А тази природа е ограничена от необходимостта да се приспособи към твоите собствени потребности, които, също като неговите, са зависими от свободната воля и по този начин стават абсолютно неразбираеми.
Сега да преминем към подробностите. Нахвърлянето, копането или оплитането са праволинейни, но губят действеността си срещу същество със способността да запомня. Същество като тебе, Кармоди, стига да избегне опростената смъртоносна атака, не може отново да бъде измамено.
Праволинейността обаче не е присъща на Природата. Казват, че залагала най-вече на заблудите, които са прекият път към смъртта и живота. Аз поне не мисля да оспорвам това твърдение. Ако приемем схващането, ще видим, че твоят хищник трябва да започне сложни маневри, за да улови сложно същество като тебе.