Измерения на чудесата
- Автор: Шекли Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Измерения на чудесата». Краткое содержание книги:
— Неговият син — намеси се Ларс, — подтикнат незнайно от какво, отпътувал за Япония през 1935 година и станал дзен-будист. Живял в забутано ъгълче на едно цукцури — изоставено подземие — през цялата война, без да промълви и една дума дори. Местните хора не му досаждали, смятайки го за особняк пакистанец. Подземието на Мадъкс се намирало в Хирошима, само на около осем мили от епицентъра на атомния взрив през 1945 година. Веднага след експлозията Мадъкс напуснал Япония и отишъл в манастира Хуи-Шен, разположен под най-недостъпния връх на Северен Тибет. Според разказа на един английски турист, озовал се там по същото време, монасите-ламаисти го очаквали! Заселил се при тях и се посветил на изучаването на някои тантри. Оженил се за наследница на княжески род от Кашмир, от която имал един-единствен син — Оуен, нашия доктор. Семейството потеглило от Тибет за Съединените щати само седмица преди нашествието на червените китайци. Оуен получил образованието си в Харвард, Йейл, Лос Анджилис, Оксфорд, Кембридж, Сорбоната и Хайделберг. Как той ни намери, е доста чудновата история, която ще чуете при по-подходящи обстоятелства. Защото вече стигнахме до кораба и според мен не бива повече да губим време в брътвежи. Кармоди видя на малко открито пространство сред гората величествен космически кораб, издигащ се като небостъргач. Имаше си стабилизатори, реактивни дюзи, люкове и какви ли още не принадлежности. Пред него, настанил се на сгъваем стол, седеше мъж малко над средна възраст, с набръчкано добродушно лице. Незабавно ставаше ясно, че това беше Мадъкс Мутанта, защото на всяка ръка имаше по седем пръста, а челото му се издуваше внушително, за да побере допълнителния мозък.
Мадъкс се изправи, без да бърза (на пет крака!) и кимна приветливо.
— Съвсем навреме дойдохте — каза той. — Линиите на неблагоприятни сили почти достигнаха пресечната си точка. Всички бързо влизайте в кораба! Трябва да издигнем силовия щит без никакво бавене.
Ларс Кристиансен закрачи напред, твърде горд, за да тича. Авива хвана за ръка Кармоди. Той усети потрепването на пръстите й, освен това осъзна, че безформените сиви гънки на нейния скафандър не могат да скрият гъвкавите очертания на красивото й тяло, макар тя изглежда не схващаше това.
— Гадно положение — мърмореше Мадъкс, докато сгъваше стола си, за да го прибере в кораба. — Разбира се, моите изчисления допускат наличието на такива възлови моменти, но поради самата неизброимост на комбинациите човек не може да предскаже конфигурацията им. Все пак стараем се, колкото можем.
Кармоди се запъна пред широкия люк.
— Определено смятам, че трябва да се сбогувам с мистър Модсли — каза той на Мадъкс. — Вероятно е добре и да поискам съвет от него. Беше много услужлив, а и се опитва да измисли как да ме върне на Земята.
— Модсли! — възкликна Мадъкс, разменяйки многозначителни погледи с Кристиансен. — Знаех си аз, че той стои зад всичко това!
— Ами да, личеше си — изстърга гласът на Кристиансен.
— Какво искате да кажете? — попита Кармоди.
— Искам да кажа — отговори Мадъкс, — че вие сте бил жертва и пионка в огромен заговор, обхванал не по-малко от седемнадесет звездни системи. Не мога сега да ви обяснявам всичко. Но повярвайте ми, залогът е не само вашият или нашият живот, а и животът на няколко десетки милиарда хуманоиди, повечето синеоки и светлокожи!
— О, Том, побързай, побързай! — извика Авива, вкопчила се в ръкава му.
— Добре де, добре — съгласи се Кармоди. — Но ще искам удовлетворително и изчерпателно обяснение.
— И ще го получите — увери го Мадъкс, докато той прекрачваше през люка. — Ще го получите още сега.
Кармоди бързо се извъртя, доловил заплахата в гласа на Мадъкс. Вгледа се внимателно в мутанта и шокът го заля като вълна. Отново огледа тримата си спасители и едва сега ги видя истински.
Човешкият ум много го бива в творенето на образи и представи. Няколко извивки стигат за планина, а една накъдрена линия лесно минава за морска вълна. Но образът в момента се рушеше под различаващия подробностите поглед на Кармоди. Видя, че очите на Авива са стилизирани и по-скоро намекнати, отколкото живи — като очите по крилцата на пеперуда. Ларс имаше тъмночервен овал в долната част на лицето си, разделен от по-тъмна черта — това трябваше да изобразява уста. Пръстите на Мадъкс, всичките седем, бяха намацани върху тялото му някъде около бедрата.
Обобщената представа рухна напълно. Кармоди видя тънката черна линия, като процеп в пода, която свързваше всеки от тримата с кораба. Стоеше вцепенен и гледаше как те пристъпват към него. Нямаха ръце за вдигане, стъпала за ходене, очи за гледане и усти за обясняване. Всъщност бяха закръглени и безлики цилиндри, изкусно, но повърхностно маскирани като човеци. Нямаха части, които да изпълняват функции. Самите те бяха части и сега изпълняваха единственото си предназначение. Представляваха точно и страховито съответствие на три пръста от гигантска ръка. Напредваха с безкостно преливане и очевидно искаха да го натикат по-дълбоко в черната паст на кораба.