Измерения на чудесата
- Автор: Шекли Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Измерения на чудесата». Краткое содержание книги:
Кармоди предпочете да не любопитства дали примамката е усещала болка.
— Готов съм. Но къде отивам и какво ли има да става?
— Отиваш на Земята и почти без никакво съмнение — не на която трябва. Но ще пратя писмо на един мой познат, много му щрака главата в оправянето с времевите затруднения. Ще те издири, ако реши да се заеме с твоя случай, а после… кой би могъл да каже? Приеми живота какъвто е, Кармоди, благодари се, ако въобще имаш живот.
— Благодарен съм — заяви Кармоди. — Каквото и да стане отсега нататък, искам най-сърдечно да ви благодаря.
— Въобще не е нужно — възрази Модсли. — Ако някога се прибереш у дома, не забравяй съобщението ми за стареца. Всичко готово ли е за тръгване? Машината е ей тук, до мен. Нямах време да я направя видима, но почти прилича на късовълново радио марка „Зенит“. Къде се дяна, по дяволите? А, ето я. Прибра ли си Печалбата?
— Аз го прибрах — обади се тя, вкопчена в лявата ръка на Кармоди.
— Значи сме готови. Сега да нагласим този регулатор, а сега този, после тези двата… Кармоди, ще ти бъде приятно да се махнеш от макрокосмоса и пак да отидеш на планета, ако ще и да не е твоята. Разбира се, няма качествена разлика между атом, планета, галактика или вселена. Всичко опира до това, в кой мащаб живееш най-уютно. А сега натискам това…
Бум! Пляс! Скръъъъц! Бавно изчезване, бързо изчезване, прескачане на кадъра, електронна музика като символ на открития Космос, открит Космос като символ на електронната музика. Премятат се страници на календар. Кармоди лети презглава в изкуствена безтегловност. Барабаните издават зловещ звук, ярки цветни проблясъци, женски глас припява в синтезирано ехо, детски смях, монтаж на израелски портокали, осветени като планети, колаж на планетна система, осветена като вълнички в басейн. Лентата в забавен каданс, лентата в ускорение, избледняване на образа, поява на образа.
Адско пътуване, но не повече, отколкото Кармоди очакваше.
ТРЕТА ЧАСТ
КОГА Е ЗЕМЯТА?
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
След завършване на прехвърлянето Кармоди си направи бърз оглед. Кратката инвентаризация го увери, че още имаше всичките си четири крайника, едно тяло, една глава и едно съзнание. Разбира се, засега не можеше да бъде сигурен в окончателните резултати, но май целият си беше при себе си. Освен това отбеляза, че все още разполагаше с Печалбата, която някак успя да разпознае, макар и да бе претърпяла обичайната си метаморфоза. Този път се бе променила от джудже в лошо замислена и лошо направена флейта.
— Дотук добре — изрече Кармоди в пространството. И огледа околността.
— Не е чак толкова добре — веднага се поправи той.
Бе се подготвил да попадне на погрешна Земя, но не бе очаквал да е толкова неправилна.
Стоеше на блатиста почва в самия край на тресавище. Смрадливи пари се надигаха над застоялата кафеникава вода. Наоколо се виждаха папрати с широки листа и ниски храсти с тесни листа, и палми с чорлави корони, и един самотен кучешки дрян. Въздухът беше топъл като кръв и натежал от дъх на плодородие и гниене.
— Може би съм във Флорида? — с надежда изрече Кармоди.
— Страхувам се, че не си — обади се Печалбата, тоест флейтата, с нисък мелодичен глас, но излишно треперлив.
Кармоди ядно се втренчи в нея.
— Ти откъде-накъде можеш да говориш? — попита я той.
— А ти откъде-накъде не ме попита същото, когато бях котле? — сопна се Печалбата. — Но ще ти кажа, щом толкова ти се е приискало да знаеш. Ей тук горе, точно в мундщука, имам резервоарче с въглероден двуокис. То ми замества белите дробове, макар и за ограничен период от време. Останалото е очевидно.
За Кармоди не беше очевидно. Но си имаше по-съществени грижи. И попита:
— Къде съм?
— Ние — натякна Печалбата — сме на планетата Земя. А подгизналото парче пръст, на което стоим, по твое време ще стане градчето Скарсдейл, щат Ню Йорк. — Изхили се. — Предлагам ти да купуваш сега, докато цените на недвижимата собственост са още ниски.
— Дяволите ме взели, ако това прилича на Скарсдейл! — възкликна Кармоди.
— Естествено. Като оставим за момент настрана въпроса Коя, виждаме ясно, че Кога е доста сбъркано.
— Е да… А Кога сме?
— Добър въпрос — отвърна Печалбата. — Но на него мога да дам само приблизителен и изключително ненадежден отговор. Достатъчно очебийно е, че се намираме във фанерозойската ера, която обаче обхваща една шеста от геоложката история на Земята. Дотук беше лесно. Но в кой отрязък от фанерозоя сме — в палеозоя или в мезозоя? Тук се налага да рискувам с догадки. Като съдя единствено по климата, отхвърлям палеозоя с вероятното изключение на самия край от пермския период. Но я почакай, сега мога да изключа и него! Погледни — нагоре и вдясно!