Измерения на чудесата
- Автор: Шекли Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Измерения на чудесата». Краткое содержание книги:
Кораб ли? Кармоди се стрелна край тримата и се втурна натам, откъдето дойде. Но отгоре и отдолу по люка изникнаха остри зъби, раздалечиха се още малко и започнаха да се събират. Как можа да си въобрази, че това е метал? Тъмните лъскави стени на кораба вече се люшкаха и присвиваха. Краката му залепнаха за гъбестия под, а трите пръста се протегнаха към него и му препречиха пътя към смаляващия се квадрат дневна светлина.
Кармоди се бореше с отчаянието на муха, хванала се в паяжина (сравнението беше точно, но прозрението го споходи твърде късно). Бореше се бясно и без полза. Светлият квадрат стана кръгъл и влажен, сви се до големината на топка за бейзбол. Трите цилиндъра вече го държаха и Кармоди не успяваше да ги различи един от друг.
Това преля чашата на ужаса заедно с факта, че стените и таванът на кораба (или каквото беше) станаха мокри и синкавочервени, пристегнаха се около него, за да го погълнат. Нямаше спасение. Кармоди беше безпомощен, неспособен да помръдне или извика, неспособен да направи нищо друго, освен да изпадне в несвяст.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Кармоди дочу глас, сякаш от огромно разстояние:
— Какво мислите, докторе? Можете ли да направите нещо за него?
Позна гласа — беше Печалбата.
— Аз ще ви платя — рече друг глас. Разпозна Модсли. — Наистина ли смятате, че ще можете да направите нещо за него?
— Възможно е да бъде спасен — прозвуча трети глас — на лекаря, както можеше да се предположи. — Медицинската наука не признава граници в осъществимото, а само в поносимото, което е ограничение от страна на пациента, а не от наша.
Кармоди полагаше усилия да отвори очи или уста, но откри, че остана напълно неподвижен.
— Значи е сериозно, а? — попита Печалбата.
— На такъв въпрос е трудно да се отговори точно — каза лекарят. — Като начало трябва да изясним понятията. Например медицинската наука е нещо по-лесно от медицинската етика. От нас, членовете на Галактическата медицинска асоциация, се очаква да съхраняваме живота. Освен това от нас се очаква да действаме в полза на висшите интереси на конкретната форма на живот. Но как би трябвало да постъпим, когато тези две повели си противоречат? Например уиичите от Девин V търсят лекарска помощ, за да се излекуват от живота и да постигнат страстно желаната смърт. Позволете да ви уведомя, че задачата е дяволски трудна и е възможна само когато уиичите са престарели и изтощени. Но какво ли би могла да каже етиката за това чудновато преобръщане на нормалните желания? Длъжни ли сме да задоволим стремежа на уиичите и да извършим действия, заклеймявани почти във всяко ъгълче на Галактиката? Или трябва да постъпим съобразно със собствените си разбирания и така да ги обречем на съдба, буквално по-страшна от смъртта?
— Но това какво общо има с Кармоди? — попита Модсли.
— Почти нищо — призна лекарят. — Но си помислих, че може да ви се стори интересно и ще ви помогне да осъзнаете защо искаме да ни се плащат толкова високи такси.
— Тежко ли е състоянието му? — настояваше Печалбата.
— Само за мъртъвците може да се каже, че наистина са в тежко състояние — заяви лекарят. — А и дори при тях има изключения. Например Пентаналуната, която лаиците наричат Петдневната обратима смърт, всъщност не е нещо по-лошо от обикновена простуда въпреки пошлите слухове в полза на обратната теза.
— Но какво ще кажете за Кармоди? — не мирясваше Модсли.
— Безспорно той не е мъртъв — успокои го лекарят. — Само е в състояние на тежък шок или в подобно на него. Да го изразя по-простичко — той, така да се каже, е припаднал.
— А можете ли да го измъкнете от това състояние? — попита Печалбата.
— Вашите понятия са доста мъгляви — каза Лекарят. — Работата ми е достатъчно трудна и без да…
— Тоест можете ли да го върнете в присъщото му функционално състояние? — поправи се Печалбата.
— Добре! Но това е твърде обширно изискване, както сами ще признаете, стига малко да помислите. А какво е било присъщото му функционално състояние? Някой от вас знае ли? А дали би ни казал и той, ако по някакво чудо можем да се консултираме с него за собственото му лечение? От милионите неуловими промени в личността, някои предизвикани от един-единствен удар на сърцето, как бихме могли да познаем неговата най-присъща? Не е ли изгубената личност като изгубената секунда — нещо, което можем да оценим приблизително, но не и да възпроизведем точно? Тези въпроси, господа, имат своята тежест.