Измерения на чудесата
- Автор: Шекли Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Измерения на чудесата». Краткое содержание книги:
— Така ли? — усъмни се Кармоди. — И защо?
— Защото вече няма да съществуват основателни причини за противоборство — малко задъхано отговори Авива, защото и тримата подтичваха в тръс през храсталаците. — Наоколо има безброй светове, както вероятно сте забелязал — продължи тя, — затова има място за всякакви социални експерименти, приключения и всичко, което бихте могъл да си представите. Ето защо човешката енергия ще се насочи навън, вместо да се прахосва навътре във формата на съсипващи междуособни войни.
— Хлапето добре ги реди приказките — обади се Ларс Кристиансен със своя дълбок, грубоват, дружески глас на човек, който не понася глупостите. — Може и да говори като пълно куку, ама е насъбрала пет-шестнайсет доктората да й придават тежест на бърборенето.
— А татенцето плямпа като докер — върна му го Авива, — само дето е пъхнал три Нобелови награди в шкафчето си за обувки.
Баща и дъщеря си размениха погледи, които някак успяваха да изразят едновременно заплаха и нежност.
— Е, както и да е — продължи Авива, — това е положението, или би трябвало да кажа — това ще бъде след две-три години. Но началния тласък дължим изцяло на доктор Мадъкс, с когото скоро ще се запознаете. — Авива помълча и добави по-тихо: — Не смятам, че говоря зад гърба му, ако ви спомена, че доктор Мадъкс е… е… мутант.
— Дрън-дрън, няма какво да се притесняваме от тая дума — изръмжа Ларс Кристиансен. — Един мутант може в нищо да не е по-лош от нас. А ако е като доктор Мадъкс — и хиляда пъти по-свестен!
— Всъщност именно доктор Мадъкс изведе този проект в орбита — продължи Авива. — Виждате ли, той разработи оценка на бъдещето (не знам как го прави!) и разбра, че скоро, с неизбежното разкриване на безопасни и преносими източници на евтина и неизчерпаема енергия, наоколо ще е пълно с космически кораби! И много хора ще се втурнат към Космоса без подходящо оборудване или навигационни прибори, или каквото още им трябва…
— Сбирщина полуидиоти — сухо отбеляза Кристиансен.
— Татко! Няма значение, тези хора ще се нуждаят от помощ. Но още 87.238874 години (той особено грижливо изчисли този срок) няма да съществува организиран Космически спасителен патрул. Сега стана ли ви ясно?
— Така ми се струва — отвърна Кармоди. — Тримата сте забелязали проблема и… и сте се намесили.
— Да — простичко изрече тя. — Намесихме се. Татко е много запален да работи за другите, макар и въобще да не му личи по киселите приказки. А каквото е добро за баща ми, добро е и за мен. А пък доктор Мадъкс — той е най-върховно развилото своите възможности човешко същество, което познавам.
— Ъхъ, такъв си е той, че и малко отгоре — спокойно потвърди Ларс Кристиансен. — Човекът си има дълга история. Нали знаете, мутациите обикновено имат отрицателни последствия. Само в един-два случая от хиляда попадате на злато, а не на пирит. Но в случая с доктор Мадъкс имаме семейна история на масови мутации, повечето благоприятни и до една необясними.
— Подозираме доброжелателна намеса на друга цивилизация — почти прошепна Авива. — Можем да проследим корените на семейство Мадъкс едва двеста години в миналото. Странно е. Аелил Маддокс, прапрадядото, е копал въглища в Уелс. Почти двадесет години е работил в печално известната мина Оулд Гринджи и е бил сред малцината, останали здрави. Това било около 1739 година. Когато наскоро започнаха нови проучвания в Оулд Гринджи, до нея откриха прочутите уранови находища Скетъруейл.
— Там трябва да е започнало — продължи историята Кристиансен. — После откриваме семейството през 1801 година в Оахака, Мексико. Томас Мадохе (както сам се наричал) се оженил за красивата и властна Тересита де Валдес, арагонска графиня, която притежавала най-хубавата хасиенда в Южно Мексико. В утрото на 6 април 1801 година Томас излязъл да нагледа едно стадо, когато La Estrella Roja de Muerto — Червената звезда на смъртта (по-късно било установено, че това бил голям радиоактивен метеорит), паднала само на две мили от ранчото. Томас и Тересита били сред малцината оцелели.
— После стигаме до 30-те години на ХХ век — подхвана разказа Авива. — Следващото поколение Мадъксови, значително обедняло, се преместило в Лос Анджилис. Ърнест Мадъкс, дядото на доктора, продавал на лекари и зъболекари новопоявилото се устройство, наричано „рентгенова машина“. Мадъкс демонстрирал машината два пъти седмично в продължение на поне десет години. И използвал като обект самия себе си. Въпреки свръхдозата твърда радиация, или може би благодарение на нея, той доживял до много почтена възраст.