Измерения на чудесата
- Автор: Шекли Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Измерения на чудесата». Краткое содержание книги:
Проблемът има и още една страна. Твоят хищник не е замислен единствено с цел да те изяде. Признавам, ти си най-важното отделно нещо в живота му. Но той също като тебе има свободна воля и следователно не се ограничава със строгата логика на изяждането ти. Мишките в хамбара може и да си въобразяват, че кацналата под покрива сова е била замислена и предназначена единствено да лови мишки. Но ние знаем, че совата си има още това-онова в главата. Така е с всички хищници, включително и с твоя. И от това си правим съществен извод: всички хищници са функционално несъвършени, защото имат свободна воля.
— Никога не съм се замислял за това — призна Кармоди. — То може ли да ми помогне?
— Ами не особено. Но ми се стори, че все пак трябва да го знаеш. Разбираш ли, от практическа гледна точка ти вероятно никога няма да се възползваш от несъвършенствата на своя хищник. Всъщност вероятно е и никога да не научиш какви са те. Положението ти е точно като на мишките в хамбара. Може да намериш дупка, където да изтупуркаш, щом чуеш плясъка на крила, но никога не ще успееш да анализираш природата, дарбите и ограниченията на совата.
— Страхотно, няма що. — Гласът на Кармоди натежа от сарказъм. — Прецакан съм още преди да тръгна от старта. Или ако се възползвам от вашите изрази — все едно съм изяден, без още никой да си е забил вилицата в мен.
— Кротко, кротко — възпря го Печалбата. — Не е чак толкова зле.
— А колко зле е? Някой от вас може ли да ми каже нещо полезно?
— Точно това се опитваме да направим — успокои го Модсли.
— Тогава ми кажете как изглежда този хищник.
Модсли поклати глава.
— Това е напълно невъзможно. Ти какво си представяш, че някоя жертва може да научи как изглежда нейният хищник ли? Че нали ако можеше, жертвата щеше да стане безсмъртна!
— Поне ми дайте някаква обща представа — примоли се Кармоди. — Винаги ли броди наоколо, маскиран като космически кораб?
— Естествено, не — каза Модсли. — От твоя гледна точка това същество си променя вида. Нали си чувал за мишки, пъхащи се в устата на змия, или за мухи, кацащи върху езика на жаба, или за сърна, пристъпваща право към лапите на тигър? Това е същността на хищничеството! И би трябвало да се запиташ: тези заблудени жертви къде са си представяли, че отиват и какво са мислили, че стои пред тях? По същия начин трябва да се запиташ какво всъщност имаше пред очите ти, когато си говорил с три от пръстите на хищника и си ги последвал право в устата му?
— Приличаха ми на хора — отговори Кармоди. — Но и досега не знам как изглеждаше хищникът.
— Аз няма как да ти го обясня — увери го Модсли. — Не е лесно да се сдобиеш със знания за хищниците. Те са твърде затворени в себе си. Неговите капани и прикрития се основават на собствените ти спомени, мечти и фантазии, на собствените ти надежди и желания. Хищникът извлича твоите съкровени драми и ти ги изиграва, както сам се убеди. За да познаваш своя хищник, трябва да опознаеш себе си. А по-лесно е да опознаеш цялата Вселена, отколкото себе си.
— Какво мога да направя? — попита Кармоди.
— Учи се! — наблегна Модсли. — Бъди вечно бдителен, движи се с най-голяма бързина, не се доверявай никому и на нищо. Не си и мечтай за отдих, преди да се прибереш у дома.
— У дома ли! — възкликна Кармоди.
— Да. На своята планета ще бъдеш в безопасност. Твоят хищник не може да влезе в леговището ти. Пак ще бъдеш изложен на всички обичайни опасности, но поне това ще избегнеш.
— А можете ли да ме пратите у дома? — попита Кармоди. — Казахте, че ще изработите някаква машина.
— Завърших я — каза Модсли. — Но трябва да знаеш, че тя има ограничени възможности, следствие от моите собствени. Моята машина може да те отнесе там, Където сега е Земята, но нищо повече.
— Но това е всичко, което ми е нужно!
— Не е. „Където“ ти дава само първото К на местонахождението. Остава ти да решиш загадката на Кога и Коя. Моят съвет е да правиш това последователно. Времето е по-важно от подробностите, както казват. Ще трябва да тръгнеш веднага оттук. Твоят хищник, чийто апетит ти така глупашки раздразни, може да се върне всеки миг. И следващия път вероятно не ще имам такава сполука в ролята си на спасител.
— Как ме измъкнахте от устата му? — попита Кармоди.
— Набързо скалъпих примамка — обясни Модсли. — Изглеждаше досущ като тебе, но по-голяма от естествените ти размери, придадох й и повечко жизненост. Хищникът те пусна и се втурна след нея, пръскайки слюнки. Но това няма да свърши работа втория път.