Камъкът на полуръста
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Камъкът на полуръста». Краткое содержание книги:
Използвайки вълшебна маска, с която скрива своя произход и раса, мрачният елф Дризт До’Урден се заема да спаси заедно с варваринът Уолфгар „сръчния“ си приятел. Един неочакван съюзник пристига точно, когато Ентрери залага своя капан. Но ще успее ли Риджис да се измъкне невредим?
Съмишлениците от Долината на мразовития вятър се сражават с пиратите от прочутия Саблен бряг, прекосяват пустинята Калимшан и се борят с чудовища от други равнини, за да спасят своя приятел и живота си.
„Камъкът на полуръста“ е вълнуващият край на трилогията „Долината на мразовития вятър“, от поредицата Forgoten Realms.
С един последен скок той се озова върху наблюдателницата на върха на мачтата.
Сега оставаха само двама.
Ентрери незабелязано се спусна на палубата и спокойно се приближи до бордовата ограда.
— Кораб! — провикна се той и посочи нещо в мрака. — Идва насам!
Двамата стражи, единствените оцелели моряци от екипажа, се втурнаха към него и напрегнаха очи, за да видят опасността, която ги дебнеше в тъмата. Разбраха, че са ги измамили, едва когато изумрудената кама проблесна за миг, преди да свърши ужасяващата си работа.
Оставаше само капитанът.
Ентрери спокойно можеше да влезе в каютата му и да го убие, докато спи, ала това бе прекалено просто — преди да умре, капитанът трябваше да научи за страховитата участ, която бе сполетяла кораба му тази нощ. Ентрери отиде до вратата, която водеше към палубата, и извади инструментите си и парче тънка тел.
Няколко минути по-късно отново бе в собствената си каюта и разтърсваше Риджис, за да го събуди.
— Само звук и ще ти отрежа езика — изсъска той.
Едва сега Риджис разбра какво ставаше. Ако корабът хвърлеше котва в Балдуров яз, моряците със сигурност щяха да разкажат на останалите за страховития убиец и „болния“ му приятел. След това надали щеше да се намери кораб, който да ги вземе на борда си.
Ентрери не можеше да си го позволи и Риджис усети, че го обзема силно угризение — вината за клането тази нощ бе и негова.
Безмълвен и безпомощен, той се запромъква между каютите на екипажа, воден от Ентрери. Навсякъде цареше ужасяваща тишина, не се чуваше нито обичайното хъркане на моряците, нито каквото и да било шумолене, което да показва, че вътре има някой. Скоро щеше да съмне — готвачът отдавна трябваше да се е заел с приготвянето на закуската. Ала тази сутрин откъм открехнатата врата не се разнесе веселото му тананикане.
Пътят до Калимпорт бе доста дълъг и преди тръгването на кораба от Града на бездънните води, капитанът се бе погрижил да напълни трюма с гориво. Безшумен както винаги, Ентрери слезе долу и скоро се върна, нарамил две буренца на гръб. Счупи капака на едното и го търколи по палубата, наблюдавайки със задоволство как горивото се стича по дъските. После взе другото и го разля около каютата на капитана. Краката на Риджис омекнаха от страх и отвращение и Ентрери трябваше да дърпа полуръста след себе си, за да не падне.
— Качвай се — нареди той и посочи малката лодка, която висеше от десния борд на кораба. — И вземи това.
При тези думи убиецът му подаде малка кесийка.
При мисълта за онова, което бе скрито в торбичката, Риджис усети как вътрешностите му се преобръщат и му се повдига, ала побърза да вземе отвратителния предмет от ръцете на убиеца — знаеше, че ако го изгуби, нищо нямаше да попречи на Ентрери да си набави нов.
Палачът бързо прекоси палубата и запали една факла. Отблясъците на пламъка придаваха неестествен, зловещ вид на убиеца, ала Риджис не можеше да откъсне очи от него, докато факлата политаше към напоените с гориво каюти на екипажа. Ентрери почака малко, за да се увери, че помещението под него е обхванато от пламъци, после се втурна обратно към каютата на капитана.
— Сбогом! — провикна се той и блъсна с юмрук по вратата.
В следващия миг вече беше на сигурно място в лодката.
Капитанът скочи от леглото, мъчейки се да разбере какво става. Корабът бе необичайно тих, с изключение на издайническото пропукване на пламъците, което се носеше отдолу. През дъските на пода се процеждаше тънка струйка дим.
Капитанът извади меча си, махна резето и отвори вратата на каютата. Отчаяно се огледа наоколо и извика. Пламъците още не бяха обхванали палубата, ала вече бе очевидно, както трябваше да бъде очевидно и за часовоите, че на кораба е избухнал пожар. Капитанът започна да се досеща за страховитата истина и се втурна навън, без дори да успее да се преоблече.
В този миг жицата, която Ентрери бе опънал пред вратата, се уви около крака му и го повали на земята. Капитанът веднага разбра какво става и се опита да се освободи, но палачът бе прекалено хитър — тънката метална нишка се впи още по-здраво в голия му глезен. Мечът му се търкулна настрани и морякът остана да лежи безпомощен, вдишвайки странната миризма, с която бяха напоени дъските на палубата. Капитанът бързо разбра каква бе течността, която намокри дрехите му и най-сетне прозря напълно сатанинския план на Ентрери. В последен отчаян опит да се спаси, той протегна ръка към дръжката на меча си, ала успя само да си разрани пръстите.
Между дъските се появи пламък и подскочи високо нагоре.
Зловещи звуци разкъсаха тишината на нощта. Един от тях се понесе над водите на Шионтар, достигна Риджис и палача, който с всички сили гребеше нагоре по реката и продължи към града, където дори шумът от многобройните пивници, разположени по брега, не успя да го заглуши.