Камъкът на полуръста

Ентрери бе говорил само няколко секунди, когато Риджис разбра, че началникът вече се намира напълно под властта на рубина. Нямаше какво повече да чуе и престана да слуша разговора на двамата мъже, неприятно изненадан от бързината, с която убиецът беше усвоил всички тънкости на магията, скрита в медальона. Мислите на Риджис отново се отправиха към дома и приятелите му, ала този път бе изпълнен не с надежда, а с тъга и страх. Дали Дризт и Уолфгар бяха успели да се измъкнат от ужасите на Митрал Хол? И дали идваха, за да го спасят? Сега, когато бе видял на какво е способен Ентрери и когато много скоро щяха да навлязат в земите, където Пук паша командваше подземния свят, Риджис почти се надяваше, че приятелите му няма да го последват. Колко ли кръв още щеше да изцапа малките му ръце?

Риджис постепенно се върна обратно към разговора — може би щеше да чуе нещо важно.

— Кога вдигат котва? — точно казваше Ентрери.

Риджис наостри уши. Времето бе от решаващо значение. Кой знае, може би приятелите му щяха да успеят да ги настигнат още тук, когато от царството на Пук паша ги деляха повече от хиляда мили.

— След седмица — отвърна мъжът без нито за миг да откъсва поглед от искрящия рубин.

— Твърде късно — промърмори Ентрери. — Искам да се срещна с капитана.

— Ще го уредя.

— Още тази нощ… тук.

Началникът на пристанището кимна.

— И още една услуга, приятелю — добави Ентрери с подигравателна усмивка. — Ти следиш какви кораби влизат в града, нали?

— Това ми е работата.

— И сигурно знаеш кой минава през портата, така ли е? — многозначително смигна Ентрери.

— Имам много приятели — отвърна мъжът. — Нищо не може да се случи в града, без да разбера за него.

Ентрери погледна към Риджис.

— Дай му го — нареди той.

Полуръстът се втренчи в убиеца без да разбира какво се иска от него.

— Кесийката — обясни Ентрери със същия безгрижен тон, с който говореше на пристанищния началник.

Риджис присви очи и не помръдна — най-дръзката постъпка, на която се бе осмелявал в присъствието на палача досега.

— Кесийката — този път гласът на Ентрери бе леденостуден. — Малък подарък за твоите приятели.

Риджис се поколеба за миг, после подаде малката торбичка на началника.

— Искам да следиш всеки кораб, който хвърля котва тук, както и всички конници, които минават през портата. Ще бъдат поне двама — елф и варварин. Елфът най-вероятно ще бъде обвит от тайнственост и ще се опитва да остане незабелязан, другият е млад, русокос исполин. Открий ги, приятелю. Открий пътешественика, наречен Дризт До’Урден. Никой друг не бива да научава какво има в тази торбичка. Предай му, че ще го очаквам в Калимпорт — при тези думи Ентрери хвърли ехиден поглед на Риджис. — С още подаръци.