Камъкът на полуръста
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Камъкът на полуръста». Краткое содержание книги:
Използвайки вълшебна маска, с която скрива своя произход и раса, мрачният елф Дризт До’Урден се заема да спаси заедно с варваринът Уолфгар „сръчния“ си приятел. Един неочакван съюзник пристига точно, когато Ентрери залага своя капан. Но ще успее ли Риджис да се измъкне невредим?
Съмишлениците от Долината на мразовития вятър се сражават с пиратите от прочутия Саблен бряг, прекосяват пустинята Калимшан и се борят с чудовища от други равнини, за да спасят своя приятел и живота си.
„Камъкът на полуръста“ е вълнуващият край на трилогията „Долината на мразовития вятър“, от поредицата Forgoten Realms.
— А и предизвикателството му харесва — добави Дризт. — Откритото море, силата на вълните и на вятъра — за него това е изпитание, различно от всичко, срещу което се е изправял досега.
— Справя се по-добре от мнозина други — отбеляза Дюдермонт и обърна поглед на запад, където искреше синият океан. — Това е първото ви пътуване по море, а досега то не беше нищо повече от приятна разходка покрай брега. Все още не познавате необятността и могъществото на открития океан.
В погледа, който Дризт отправи към Дюдермонт се четеше искрено възхищение и дори малко завист. Капитанът беше горд, ала в същото време и разумен човек. Той уважаваше морето и признаваше неговото превъзходство. И именно това разбиране на собственото му място в света, му даваше най-голямото преимущество, което който и да било човек можеше да получи над непокорния океан. Дризт проследи изпълнения с копнеж поглед на Дюдермонт и се замисли за онази загадъчна власт, която морето имаше над толкова много хора.
— Кой знае, може би някой ден… — промълви той, мислейки си за последните думи на капитана.
Вече се намираха достатъчно близо до кея и Уолфгар най-сетне пусна въжетата и се свлече на палубата, напълно изтощен. Моряците се заеха да вкарат кораба в пристанището и да хвърлят котва, ала нямаше човек, който да не прекъсне работата си поне за миг, за да потупа грамадния варварин по рамото. Уолфгар бе прекалено уморен, за да отвърне по какъвто и да било начин.
— Ще останем тук два дни — каза Дюдермонт на Дризт. — Смятах да е цяла седмица, ала знам, че бързате. Снощи говорих с хората си и те се съгласиха, до последния човек, да вдигнем котва по-рано.
— Задължени сме ви — отвърна Дризт с искрена благодарност в гласа.
В този момент откъм кея се зададе жилав, добре облечен човек.
— Добре дошъл, „Морски дух“! — провикна се той. — Капитан Дюдермонт още ли командва тук?
— Пелман, началникът на пристанището — обясни Дюдермонт на Дризт, после се обърна към мъжа — Да! И се радва отново да види Пелман!
— Добра среща, капитане — отвърна Пелман. — Майсторска работа си беше това преди малко! Колко дълго ще останете тук?
— Два дни. После вдигаме котва и поемаме на юг.
Пристанищният началник замълча за миг, сякаш се опитваше да си спомни нещо. После зададе въпроса, който бе задавал на всички кораби, пристигнали през последните няколко дни — въпроса, който Ентрери му бе внушил.
— Търся двама пътешественици — извика той. — Виждал ли си ги?
Дюдермонт обърна поглед към Дризт — и двамата се досещаха, че този въпрос едва ли е случаен.
— Дризт До’Урден и Уолфгар, така се казват — продължи Пелман. — Макар че може да пътуват с други имена. Единият е елф, обвит от тайнственост, а другият е същински великан и притежава исполинска сила.
— Неприятности? — попита Дюдермонт.
— Не — отвърна Пелман. — Трябва да им предам едно съобщение.
Междувременно Уолфгар се бе приближил и сега също слушаше. Дюдермонт се обърна към Дризт:
— Ти решаваш.
Дризт не смяташе, че Ентрери би им заложил сериозни капани по пътя — знаеше, че убиецът иска да се изправи очи в очи с тях, или най-малкото с него.
— Ще говорим с този човек — каза той на капитана:
— При мен са — провикна се Дюдермонт към Пелман, после смигна на Уолфгар и продължи — Онова майсторско изпълнение преди малко беше дело на Уолфгар и неговата исполинска сила.
Дюдермонт ги изпрати до парапета.
— Ако ви се случи нещо лошо, ще сторя всичко, което е по силите ми, за да ви помогна — прошепна той. — Готови сме да изчакаме тук и две седмици, ако се наложи.
— Задължени сме ви — повтори Дризт. — Орлпар от Града на бездънните води трябва да е бил наистина благосклонен към нас.
— Не споменавайте името на това псе — отвърна Дюдермонт. — Рядко ми се е случвало да имам такъв късмет в сделките, които сключвам с него. До скоро виждане, тогава. Може да пренощувате на кораба, ако искате.
Дризт и Уолфгар предпазливо се отправиха към пристанищния началник. Варваринът вървеше напред, докато Дризт се оглеждаше наоколо, опитвайки се да разбере дали това не е капан.
— Ние сме онези, които търсиш — мрачно каза Уолфгар, когато се приближи достатъчно.
— Добра среща — отвърна Пелман с обезоръжаваща усмивка и започна да рови из джоба си. — Срещнах един ваш приятел, мургав мъж, който водеше слугата си полуръст.
Дризт също се приближи и двамата с Уолфгар се спогледаха притеснено.