Изгнание
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изгнание». Краткое содержание книги:
Двама от тези безстрашни герои са Дризт До’Урден и неговата магическа пантера Гуенивар. Скитащ се като изгнаник, напуснал Мензоберанзан — града на своята раса, Дризт се бори за мястото си в безкрайния лабиринт. Преследван от безпощадната си майка и от собствените си кошмари, той ще трябва да направи най-големия избор в своя живот.
„Салваторе… се придържа към най-добрите традиции в жанра и същевременно налага нови стандарти за следващото поколение писатели.“ — списание „Дракон“
Първият син на До’Урден се олюля назад, когато Повелителят на меча се приближи и застана пред матроната.
— Красив си както винаги, скъпи ми Закнафейн — измърка Малис на зомбито, но неживото създание не отговори.
— И много по-послушен — добави Бриса и разсмя всички жрици в стаята.
— Това… той ли ще преследва Дризт? — осмели се да попита Дайнин, макар и много добре да знаеше, че не му е позволено да говори. Малис и останалите бяха толкова погълнати от присъствието на Закнафейн, че не забелязаха дързостта на първия син.
— Зак ще накаже брат ти така, както му се полага — с блеснали очи заяви матроната. — Но почакайте — студено добави тя, местейки погледа си от зомбито към Ризен. — Много е красив. Безсрамният ми син няма да се уплаши от него.
Всички в залата си размениха объркани погледи. Чудеха се дали Малис продължава с опитите си да успокой Ризен, след всичко, което му бе причинила.
— Ела, съпруже мой — каза му тя. — Вдигни меча си и остави белег на лицето на мъртвия си съперник. Ще се почувстваш добре, а и това ще всее ужас в сърцето на Дризт щом погледне към стария си учител!
Ризен пристъпи неуверено, но събра смелост щом се приближи към зомбито. Закнафейн стоеше като статуя. Не дишаше, не мигаше — сякаш не съзнаваме нищо от случващото се покрай него. Ризен сложи ръка на дръжката на меча си и за последен път погледна към Малис — търсеше одобрението й. Матроната кимна. С яростен рев той извади меча и замахна към лицето на Зак. Но не го докосна. Бързо като светкавица, зомбито се раздвижи. Два кеча изскочиха от ножниците, пресякоха пътя на Риен, спуснаха се надолу и се кръстосаха с идеална точност. Острието на обречения патрон излетя от ръкава му и преди да е изрекъл и дума един от мечовете на Закнафейн преряза гърлото му, а другият се заби Дълбоко в сърцето му.
Още преди да се е строполил на пода, Ризен беше мъртъв, но зомбито нямаше намерение да приключи така лесно. Оръжията на Закнафейн продължаваха атаката си, впиваха се и посичаха елфа десетки пъти преди Малис, задоволена от гледката, да му заповяда да спре.
— Този ме отегчаваше — оправда се тя пред невярващите си деца. — Избрах си друг патрон сред простолюдието.
Но не смъртта на Ризен беше причина за смаяните погледи на всички в залата. Партньорите, които Малис избираше за свои съпрузи и патрони на дома, не ги интересуваха — и без това никой не се задържаше за дълго. Дъхът на всички присъстващи бе спрял при вида на невероятната бързина и умения на зомбито.
— Добър е, колкото беше и приживе — отбеляза Дайнин.
— Още по-добър! — отвърна Малис. — Същността на зомбито е същата, която Закнафейн притежаваше като войн — всяка негова мисъл и действие се подчиняват на бойните му умения. Нищо няма да го разсее от поставената му цел. Погледнете го, деца мои. Това е Зин-карла — безценният дар на Лот.
Матроната се обърна към Дайнин и се подсмихна дяволито.
— Отказвам да се приближа към това нещо — прошепна първият син. Опасяваше се, че страховитата му майка иска още една демонстрация.
Малис се засмя.
— Не се страхувай, синко. Нямам причина да те нараня.
Думите й не успокоиха много Дайнин. Матроната не се нуждаеше от причина, за да нарани някого — накълцаният на парченца труп го доказваше съвсем ясно.
— Ти ще отведеш зомбито — заяви Малис.
— Къде? — колебливо попита първият син.
— Там. В онзи район, където срещнахте Дризт — обясни му тя.
— И аз ще трябва да вървя редом с това нещо? — уплашено промълви Дайнин.
— Ще го отведеш до там и ще го оставиш. Закнафейн познава жертвата си. Приложихме му и няколко заклинания, който ще му помогнат в преследването.
Застанала отстрани, Бриса изглеждаше притеснена.
— Какво има? — попита Малис, забелязала неодобрителната й физиономия.
— Не се съмнявам в силата на зомбито, нито в магията, която сте му дала — започна неуверено Бриса.
Тя знаеше, че майка й не търпи възражения, особено когато става дума за толкова важни дела.
— Още ли се страхуваш от най-малкия си брат? — попита я Малис.
Бриса не знаеше как да отговори.
— Успокой страховете си, колкото и основателни да са според теб — продължи равно матроната. — Това важи за всички ви. Закнафейн е дар от нашата богиня. Нищо в земите на Подземния мрак не може да го спре! — Върховната жрица погледна към неживото чудовище. — Няма да ме предадеш, нали, мой Повелителю на меча?
Закнафейн стоеше безчувствен, без дори да мигне, с ръце отпуснати до тялото и кървавите мечове в ножниците му. Приличаше на бездиханна статуя. Безжизнена.