Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Филипина Филипова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)». Краткое содержание книги:
— Какво?
— Да не е било злополука или резултат от безразсъдно пиянство. Представи си, че са ги убили нарочно.
— Убийство?!
— Защо не? Хора с такива възможности, талант и размах си създават много врагове. Всички подмазвачи около тях през цялото време се пукат от завист и злоба. Кой е бил следващият по важност човек на Максимус Филмс през онази година?
— Мени Лайбър. Но той не би убил и муха. Само се горещи!
— Да приемем, че е така. В момента той е директор на студиото, нали? Е, я си помисли! Няколко пукнати гуми, един-два разхлабени болта и — хоп! — студиото се тупва в скута ти като зряла круша.
— Звучи логично.
— Но за да докажем, трябва да намерим извършителя. О’кей, какво друго има?
— Предлагам да проверим във вестниците отпреди двайсет години и да открием липсващото звено. Добре ще е да се позавъртиш из студиото. Без да се набиваш на очи, разбира се.
— С моя дюстабан? Всъщност мисля, че познавам пазача. Преди години работи при нас. Мисля, че ще ме пусне и няма да се разбъбри. Друго?
Дадох му списък. Дърводелската работилница. Стената на гробището и къщата в Грийн Таун, където Рой и аз възнамерявахме да работим и където сигурно се бе укрил приятелят ми в момента.
— Рой е още там. Опитва се да си вземе животинките. Виж какво, Кръм, ако това за нощното състезание и предумишленото или непредумишлено убийство е вярно, трябва веднага да измъкнем Рой. Намерят ли кутията с тялото от папиемаше на Сцена 13, биха били готови на всичко!
Кръмли изсумтя.
— С една дума искаш не само да върна Рой на работа, но и да му опазя живота?
— Не говори така!
— Защо не? Ти си на бейзболното игрище и хвърчиш между топките, не аз. Как да се свържа с Рой? Да се помотая с кош за пеперуди или храна за котки? Приятелите ти от студиото го познават, но аз — не. Могат да го смачкат, преди да съм си подал носа. Дай ми поне един факт за начало!
— Звяра. Ако разберем кой е той, ще си обясним причината за уволнението на Рой.
— Нещо друго? Около Звяра?
— Видяхме го да влиза в гробището. Рой го проследи, но не иска да ми каже нито какво е видял, нито какво се готви да направи Звяра. Може тялото да е било поставено на стълбата и бележките да са били разпратени именно от чудовището.
— Хубава каша измисли! — Кръмли се почеса по голото теме с двете си ръце едновременно. — Идентифицирай Звяра, открий откъде е взел стълбата и как е направил тялото от папиемаше. Е, не е зле! — лицето му светна.
Изтича за още бира до кухнята.
Наляхме си. Той ме погледна с бащинска нежност.
— Мислех си… колко е хубаво, когато пак си у дома.
— О, забравих да те попитам за романа ти…
— „Отплуване от смъртта“?
— Но това не е заглавието, което ти предложих!
— Твоето заглавие бе прекалено хубаво. Връщам ти го. „Отплуване от смъртта“ ще излезе от печат идната седмица.
Скочих да му стисна ръката.
— О, Боже! Значи успя! Да ти се намира шампанско?!
И двамата надникнахме в хладилника.
— Ако разбиеш в шейкъра бира и джин, става ли шампанско?
— Защо не опитаме?
Опитахме.
24
И телефонът иззвъня.
— За тебе е — каза Кръмли.
— Слава Богу! — грабнах телефона. — Рой!
— Не искам да живея! — каза Рой. — Господи, това е ужасно. Ела, преди да съм полудял. Сцена 13!
Затвори.
— Кръмли!
Кръмли ме заведе до колата си.
Подкарахме през града. Стоях със стиснати зъби и дума не отронвах. Тялото ми бе напълно сковано.
Пред вратата на студиото казах на Кръмли:
— Не ме чакай. Ще ти се обадя след един час и ще те уведомя какво е станало…
Минах през входа. Близо до Сцена 13 намерих телефонна будка и поръчах такси, което да изчака пред Сцена 9 — на около стотина ярда. После влязох в Сцена 13.
Потънах в тъмнина и хаос.
25
Видях цял куп неща, които ме съсипаха.
Около мен — разхвърляни маски, черепи, кости, плаващи ребра и лица на фантоми, изтръгнати от телата им и нахвърляни с бяс по сцената.
Малко по-далеч — бойно поле, затрупано от собствената си пръст.
Миниатюрните градчета на Рой бяха безжалостно стъпкани. Зверовете му — разпорени, обезглавени, изгорени и погребани в собствената си пластмасова плът.
Тръгнах сред руините. Като че ли над малките покривчета, кулички и лилипутчета бе паднала бомба. Рим бе премазан от гаргантюански Атила. Великата Александрийска библиотека не бе изгорена, но миниатюрните й книжки потъваха в пустинята. Париж пушеше. Лондон бе унищожен. Гигантски Наполеон бе сравнил завинаги Москва със земята. С други думи, петгодишният труд с четиринайсет часов работен ден през седемте дни от седмицата бе пропилян. За пет минути!