Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
Чу се само пращене.
Никакъв отговор.
Вълка се намръщи.
— Охрана. Докладвайте.
Пак никакъв отговор.
— Какво, по…
Шляп!
Главата на войника от ГЕСГ, стоящ на входа до Вълка, експлодира и той се свлече на пода като парцалена кукла.
Шляп-шляп-шляп-шляп-шляп!
Заглушен автоматичен огън се изсипа върху чугунените стени около Вълка, куршумите рикошираха и вдигаха хиляди искри. Още двама от хората му се строполиха, направени на решето.
Вълка се метна на пода и намери прикритие до входа.
До него Рапирата бързо извади своя „Зиг Зауер“, но той излетя от ръката му, избит от куршум, който едва не му отнесе и пръстите.
Вероятно тъкмо загубата на оръжието му спаси живота. Войникът от ГЕСГ до него вдигна карабината си да отвърне на огъня точно когато на входа на Убежището се появиха две облечени в черно фигури, въоръжени с автомати „Щаер-АУГ“ със заглушители. Моментално пратиха войника на оня свят, но само взеха под прицел Рапирата, Вълка и Бонавентура, които бяха невъоръжени.
Това изясни някои неща на Вълка — тези мъже бяха достатъчно добре обучени и дисциплинирани, за да правят разлика между заплаха и невъоръжени хора в разгара на битката.
Нападателите влязоха в помещението с уверени стъпки и вдигнато оръжие и Вълка успя да ги разгледа по-добре. Бяха с черни бойни екипи, с хокейни каски и черни предпазители, които скриваха устата им. На коланите им имаше пистолети „Глок“ и стоманени звезди за мятане, а към предпазителите на китките им бяха прикрепени компактни, но смъртоносни арбалети. Виждаха се единствено очите им — очи, в които се четеше смъртна заплаха.
Японски очи.
Автоматите „Щаер“, предпазителите на устата, звездите на нинджа и арбалетите — всичко това ги издаваше като членове на Първа десантна бригада на Японските въоръжени сили — специални ударни части, съвременни нинджа.
След двамата убийци влезе по-възрастен японец. Вълка го разпозна моментално.
Беше Танака Танка.
Танка хвърли съвсем бегъл поглед на блестящите съкровища и нареди на единия от хората си:
— Скенерът и твърдият диск. Унищожете ги.
Скенерът и твърдият му диск бяха направени на пух и прах.
— Цифровият фотоапарат също — каза Танка, когато видя как Бонавентура се мъчи да скрие устройството.
То му бе отнето и също пръснато на милион парчета. Бонавентура се мръщеше.
Танка застана пред великолепното древно яйце върху каменния олтар и го изгледа преценяващо.
— Наистина е прекрасно. И е изпълнено с толкова много познание.
Хвърли тържествуващ поглед на Вълка, прикрепи малко взривно устройство към горната част на яйцето и включи часовниковия механизъм на детонатора.
Отстъпи назад.
— Спокойно можете да гледате, полковник Уест, експлозивът не е голям. Само внимавайте с летящите парчета.
Взривното устройство издаде рязко пиукане. После…
Бам!
Взривът бе кратък и рязък. В мигновения ярък проблясък яйцето просто изчезна, пръсна се на безброй стъклени фрагменти, които полетяха във всички посоки, удариха се във всички стени и изпопадаха със звън на пода.
Яйцето, украсено от високоразвитата древна цивилизация, с цялата безценна информация, способна да спаси света, вече не съществуваше.
— Шибани самоубийци! — извика Вълка.
Танка изобщо не се трогна.
— Честта е много по-чиста мотивация от алчността, полковник. Именно тя мотивира онзи млад човек, когото внедрихме в екипа ти.
— И който пищя по целия си път към смъртта — озъби се Вълка.
— Тя мотивира цялата японска нация — каза Танка. — Знаем за Третия връх на брега на Хокайдо. Знаем за него от векове. Той е свещен за народа ни, най-святото място в нашата страна. В момента се пази от японски военни кораби. Няма да влезете в Третия връх, още по-малко — да откриете Стълба в него.
— Какво, да не смяташ да ме убиеш? — присмя му се Вълка.
— Да, смятам — отвърна Танка, извади мълниеносно пистолета си и стреля.
Бам!
Вълка бе улучен право в гърдите и отлетя назад, размахал ръце и крака. Блъсна се в купчина златни бокали и урни и остана да лежи неподвижен на пода.
Рапирата изрева, скочи право срещу дулото на пистолета и…
— Йобу, какво правиш? — чу се кротък глас.
Танка се завъртя — стреснат, че чува истинското си име — и видя на входа човека, когото най-малко предполагаше, че може да срещне на това място.