Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
— Жертвоприношения? — попита Рапирата, който бе застанал до него.
— Не. Това са костите на робите от Хорезъм, които са построили това чудо. Двайсет хиляди души. Когато строежът бил завършен, сигурно просто са ги хвърлили в рова и са оставили оцелелите при падането да умрат от глад в мрака и да се изяждат едни други.
Погледна сина си и сви рамене.
— Никога не е хубаво да си от губещата страна във война, но по онова време е било наистина адски зле. Хайде.
Поставиха върху разрушените стари мостове леки платна, по които можеше да се мине над мрежата ровове и да се стигне до югозападния мост — стълбище, водещ нагоре до Убежището.
След като приключиха с полагането им, Вълка включи радиостанцията.
— Охрана, докладвайте.
— Сър. Докладва екипът от повърхността, при транспорта. Тук всичко е чисто. Регистрираме единствено китайските ни подкрепления — пристигат от базата си на границата.
— Сър. Докладва екипът на кулата, при висящия мост. Всичко е чисто.
Специално платно с опори за краката бе спуснато върху разрушената част от моста — стълбище, който водеше към Убежището.
Когато всичко беше готово, Вълка за момент се загледа в ниското черно съоръжение, кацнало на скалната си кула над него.
Кимна доволно.
После тръгна по възстановения мост и стана първия човек от над седемстотин години, влязъл в Изгубеното убежище на Чингис хан.
Вдигнал над главата си светеща пръчка, от която се лееше кехлибарена светлина, Вълка пристъпи в претъпканото помещение.
Всевъзможни съкровища и трофеи бяха натрупани на безразборни купчини покрай черните стени — златни корони, проблясващи скъпоценни камъни, бокали и потири, мечове и щитове, стоманени и дори бронзови шлемове и наколенници.
Всичко това бе награбено от покорени владетели и разбити армии — колосална плячка от войните, водени от един от най-великите воини на всички времена.
Вниманието на Вълка обаче бе грабнато от предмета, поставен гордо в самия център на помещението.
Там се издигаше великолепен каменен олтар, изработен от цял блок черен мрамор. Беше покрит с дълбоко изрязани символи, всички инкрустирани със злато. Сам по себе си олтарът бе безценен, но въпреки това служеше просто като пиедестал на онова, което се намираше върху него.
Във вдлъбнатина с формата на купа в горната част на олтара имаше голям яйцевиден предмет с размерите на футболна топка.
Не, поправи се Вълка.
Не яйцевиден. Беше си истинско яйце.
Вкаменено яйце на динозавър.
Вдигна светещата пръчка и се загледа във фините резби и рисунки по заоблената, подобна на стъкло черупка. Резби на Света на Тот и великолепни рисунки на пейзажи и брегови линии, планини и водопади.
Рисунките му напомняха за средновековното японско изобразително изкуство — бяха изненадващо живи, с ясни очертания и триизмерна дълбочина. Внезапно Вълка осъзна, че може би японските художници дължат много на откриването на това яйце от шогуна.
Подобно на първородния си син, Джак Уест-старши все още можеше да се възхищава на находки като тази. Вперените му очи и плувналото в пот лице блестяха на светлината на светещата пръчка, докато се взираше във великолепието пред себе си.
А после видя две изображения, които го сепнаха — някакво пирамидално скално образувание в пустиня, което разпозна като скалните острови с форма на пирамиди в Абу Симбел в Египет, както и грамадна планина с плосък връх, надвиснала над обрасъл в растителност бряг. Това можеше да е единствено Тейбъл Маунтън в Кейптаун.
— Първите два Върха… — ахна той.
Огледа и останалите четири пейзажа върху яйцето — те показваха местоположението на другите четири Върха.
— Господи, това нещо наистина е златна жила. Рапира! Донеси апаратите и лазерния скенер и веднага сканирай помещението!
След минута Рапирата се появи с цифров фотоапарат и лазерния скенер. С него дойде и д-р Феликс Бонавентура, археологическият съветник на Вълка от Масачузетския технологичен институт, който наред с Макс Епер бе един от водещите експерти в света по Машината.
Бонавентура се загледа благоговейно в яйцето през кръглите си очила.
— Абу Симбел и Кейптаун. Това нещо можеше да ни е много полезно миналата година.
— Без майтап? Фотографираме и сканираме помещението с находките, както са по местата си, после вземаме всичко — каза Вълка, отстъпи настрани и вдигна радиостанцията до устата си. — Охрана, докладвайте.