Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
Джак огледа долината през високотехнологичния си бинокъл.
До една от по-големите могили видя военни машини — бронетранспортьори и джипове, всичките с червени звезди. Бяха спрели до нещо като тесен тунел, който като че ли водеше в гигантска могила.
„Преден отряд — помисли Джак. — По дяволите! Вълка наистина е стигнал пръв тук. Сигурно е довел по-малкия мобилен екип, към който идва да се присъедини по-голямата китайска сила…“
Но когато увеличи картината, не видя между машините никакво движение. Нямаше дори охрана. Всъщност май нямаше жива душа.
Обхванат от любопитство, Джак увеличи образа още повече и пред очите му се появи ужасяваща картина.
До китайските военни машини имаше… трупове — десетина, всичките проснати по очи в локви кръв.
— Втасахме я — изпъшка той. — Че Вълка е тук, тук е, но май японските ни приятели също са пристигнали.
Джак, Лили, Магьосника, Зоуи и Скай Монстър стояха до китайските военни машини пред гигантската погребална могила, която се издигаше над тях поне на трийсет метра.
— Лили, стой настрана — каза Джак и тръгна към труповете.
Всички бяха простреляни в главата. Екзекутирани.
— Китайски специални части, както и двама души на Вълка от ГЕСГ — каза той и добави, без да е нужно: — Избити.
— Джак — повика го Зоуи. — Ела да видиш.
Стоеше до тесния тунел, който водеше под могилата.
Джак отиде при нея и видя, че всъщност не е тунел. А тясна цепнатина с поне стотина грубо издялани стъпала, които се спускаха под могилата.
Намръщи се и изгледа Зоуи въпросително.
— Представа нямам — отвърна тя.
— Магьоснико?
— Имам чувството, че тази могила не е никаква могила — отвърна той.
— Скай Монстър, оставаш тук и поддържаш радиовръзка. Зоуи, Магьосник, Лили, след мен — каза Джак, вдигна своя MP-7 и заслиза надолу.
Едва се провираше между тесните стени. Ако погледнеше нагоре, щеше да види небето, но точно в момента погледът му бе насочен право напред, по протежение на цевта на автомата.
Изведнъж стълбището свърши и Джак спря. Пред него се разкри зашеметяваща, наистина зашеметяваща гледка.
Джак гледаше нещо, било някога метеоритен кратер. Само че сега този кратер беше покрит.
А в центъра му, върху висока скала, имаше нещо огромно и черно, изработено сякаш от чугун.
Цялостното впечатление бе за кула с размерите на петнайсететажна офис сграда, построена в средата на дълбока кръгла яма. И беше прекрасна, истинско произведение на изкуството.
Вертикалните каменни стени бяха облицовани с чугунени плочи (някои паднали), но отбранителното съоръжение на върха изглеждаше като излято — масивно и тежко, с плътността на наковалня.
Магьосника спря зад Джак.
— Казах аз, че това не е могила.
— И позна…
Джак огледа „тавана“ на метеоритния кратер. Над черната кула подобно на копие се издигаше яка желязна колона. Не беше декоративна — играеше ролята на централен стълб, поддържащ коничния „таван“, който започваше от върха й и се спускаше към краищата на кратера.
Четири дебели железни поддържащи греди излизаха от кулата и образуваха скелета на покрива; стотици дървени запълваха празнините между тях, така че отвън коничната структура да приеме формата на примитивна погребална могила.
— Хитро — отбеляза Зоуи. — Из цял Китай и Монголия има хиляди могили като тази. И под повечето няма нищо друго, освен нечий труп. Затова правиш тайното си убежище да прилича на една от тях.
До седемстотингодишната цитадела в средата на кратера обаче се стигаше по много по-съвременен начин — по висящ мост от стоманени въжета, който пресичаше широката трийсет метра пропаст.
Стандартен модел на американските военни.
— Вълка — каза Джак.
Тръгнаха по дългия люлеещ се мост.
Джак пръв стигна платформата на външната страна на обшитата с желязо кула. От нея започваше стръмно стълбище, водещо по спирала нагоре към ниската масивна черна цитадела.
Мостът, платформата и външното спирално стълбище се намираха в обхвата на кулите за стрелци, така че никой натрапник — поне в миналото — не би могъл да влезе с лекота в цитаделата.
Тук имаше още окървавени трупове, както и множество гилзи, говорещи за ожесточена престрелка — само че този път телата бяха на китайци и на американци… плюс най-малкото един мъртъв японски войник, облечен в черен боен екип.