Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
— Господи, как само мразя да пристигам последен — промърмори Джак.
Продължи заедно с Лили, Зоуи и Магьосника към върха, където ги посрещна грамадна зейнала порта от черен чугун, взривена със съвременни експлозиви. Тук лежаха още двама мъртви бойци от ГЕСГ. Кръвта им бе все още топла.
— Очилата — нареди Джак.
Щом тук вече имаше две групи лоши, нямаше намерение да разкрива присъствието си с фенерчета или сигнални ракети. Всички сложиха очилата си за нощно виждане.
— Добре, влизаме.
В цитаделата на върха на кулата имаше сложна мрежа вертикални шахти. Всяка беше четириъгълна, с облицовани с гладки чугунени плочи стени, без никакви опори за хващане. Всички се спускаха към зловещи черни дълбини.
Тук-там обаче имаше ниски хоризонтални тунели, които свързваха някои от шахтите с други, но винаги оставяха част вертикален мрак под себе си, като по този начин се образуваха ями с гладки стени, от които непредпазливите грабители на гробници не биха могли да се измъкнат, освен ако нямаха въжета, по които да се изкатерят до по-горните нива.
Магьосника се възхищаваше на конструкцията.
— Фалшив покрив, метална обшивка, ями. Чингис хан не е искал никой да открие това място, или ако го открие, да не може да излезе жив от него.
Джак забеляза, че някои от свързващите тунели са запълнени с чакъл и прах. По всичко личеше, че хората на Вълка са си пробивали път с пневматични чукове. А това би трябвало да отнеме време.
Помисли си, че в този случай май е извадил късмет, че е пристигнал последен — изпреварилите го бяха свършили досадното гадаене и черната работа вместо него.
Висящите въжета показваха шахтите, които Вълка беше преодолял успешно; а от време на време попадаха и на светещи пръчки, които показваха правилния хоризонтален тунел, по който да продължат.
Всичко това спомогна за необичайно бързо спускане през системата капани.
След двайсетина минути спускане по въжета и пълзене през тъмната мрежа от шахти и тунели Джак, Лили, Магьосника и Зоуи стигнаха последния тунел. Той също беше запълнен с чакъл и боклуци, но тук бяха изоставени и пневматичните чукове, използвани за създаването на цялата тази каша.
Последният тунел завършваше с украсена желязна врата, пред която лежаха още два трупа на американци…
Внезапна експлозия.
Къса и рязка.
Джак вдигна автомата.
Беше дошла от другата страна на желязната врата.
После се чу вик — гласът бе на Вълка:
— Шибани самоубийци!
Джак се втурна към вратата.
Монголия, 07:00
Един час по-рано
Шейсет минути по-рано от прага на същата врата, при която сега стоеше Джак, Вълка наблюдаваше с мрачно задоволство картината пред себе си.
След като бе изгубил девет часа в мъчително ориентиране през системата вертикални шахти и бе използвал пневматични чукове, за да си пробие път през плътния чакъл, който запълваше някои от тунелите, най-сетне бе стигнал до прочутото убежище на великия хан.
То се намираше в средата на величествена изкуствена пещера, изсечена в земята под кратера.
И то каква пещера.
Черни железни колони поддържаха високия таван, а в пода бяха прокопани дълбоки ровове, които образуваха неравномерна мрежа от препятствия, над които минаваха тесни каменни мостове.
Единственият проблем бе, че всички тези мостове бяха разрушени — в средните им части зееха празнини, които препятстваха достъпа до центъра на пещерата — Убежището.
Правоъгълната структура с размерите на гараж бе изработена от плътно черно желязо и приличаше на колосален сейф.
Беше поставена върху висока скална колона на десет метра над останалата част от огромното помещение, заобиколена от най-широкия ров. Четири моста — стълбища се изкачваха към нея във формата на X и пресичаха рова, но като всички други, те също бяха разрушени в средата.
Напълно омаян, Вълка погледна надолу в рова.
Стотици хиляди човешки кости лежаха на дъното му, на шейсет метра под него. Забеляза, че стените на рова са облицовани с гладки чугунени плочи, също като вертикалните шахти. Паднеш ли долу, изкачване нямаше.