Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
Магьосника.
До него стоеше Джак Уест с MP-7 в ръце и държеше на прицел двамата японски войници от специалните части, които бяха влезли в Убежището с Танка. Другите двама нинджи, които бяха слезли с тях, лежаха в безсъзнание на стъпалата непосредствено до входа. Като видя живия Джак, Рапирата се опули.
— Макс? — каза невярващо Танка.
— Къде е яйцето, Йобу?
— Вече го няма. Унищожих го.
— Унищожил си го? Не…
— Съжалявам, че така и не ти казах истинската цел, поради която изучавах Машината с теб, Макс.
— А аз съжалявам, че така и не видях омразата в теб, Йобу.
— Сега се бием на противоположни страни, приятелю.
— Не мисля, че вече съм ти приятел.
— Щом яйцето е отишло по дяволите, нямаме работа тук — прошепна Джак на Магьосника. — Скоро ще цъфне половината китайска армия. Трябва да тръгваме…
Магьосника огледа Убежището и като че ли забеляза нещо.
— Още не…
Така и не завърши изречението си.
Защото в същия момент Танка измъкна от колана си граната, дръпна халката, вдигна я над главата си и изкрещя: „Банзай!“…
… в мига, когато Вълка се надигна от пода зад него с убийствен поглед — черната защитна жилетка се виждаше през неравната дупка от куршума в якето му — и „Зиг Зауер“ в ръка.
Стреля, като първо свали най-опасните мишени — двамата японски нинджи. Те се строполиха, улучени в челата и с пръснати черепи.
Без да престава да дърпа спусъка, Вълка насочи оръжието към Танка и го улучи три пъти в гърба. Танка рухна на колене… и изпусна задействаната граната.
Тя заотскача от пода с глухи изкънтявания, въртеше се бясно.
Джак я гледаше.
Вълка я гледаше.
Рапирата я гледаше.
Гранатата избухна в затвореното помещение на древното Убежище.
От ударната вълна стените потрепериха и от входа изригна облак дим.
Точно в мига на детонацията Джак избута Магьосника навън, грабна някакъв стар железен монголски щит, подпрян до входа, и го вдигна между себе си и огнената топка, която се носеше към него.
Силата на удара го отхвърли заедно с щита и той за частица от секундата изпита удовлетворение, че бе решил да остави Лили при входа на пещерата със Зоуи.
В Убежището Вълка и Рапирата се хвърлиха зад мраморния олтар, който до днешния ден бе служил за постамент на прочутото яйце, и също се спасиха от смъртоносния взрив. Спътникът им Феликс Бонавентура пък клекна зад някаква обкована ракла и покри главата си с ръце.
В крайна сметка само Танка изпита цялата сила на взривената граната. Тялото му отлетя, блъсна се с ужасна сила в металната стена и се свлече неподвижно на пода.
В ъглите на помещението горяха пламъци. Вълка и Рапирата се изправиха и се въоръжиха с автоматите на мъртвите японски войници.
— Твоят апарат още ли е у теб? — извика Вълка на Рапирата.
— Да! — Рапирата вдигна втория цифров апарат, прост модел „Сони“, който Танка не бе забелязал.
— Колко снимки на яйцето направи? — попита Вълка.
— Шест или седем. От всички страни.
— Това ще ни свърши работа — каза Вълка. — Феликс! Ставай! Време е да се махаме оттук!
Все още проснат по гръб на каменните стъпала непосредствено до Убежището, Джак видя как Вълка и Рапирата вземат автоматите на убитите японци.
Трябваше да мисли бързо.
Вълка и Рапирата срещу него и Магьосника бе абсолютно неравностойна битка.
„А щом не можеш да се биеш, трябва да бягаш.“
Погледна към възстановения мост зад себе си — водеше към входа на пещерата, където ги чакаха Зоуи и Лили.
— Зоуи! Скрийте се някъде! — каза Джак по радиото, докато преценяваше собствените си възможности.
Можеше да тръгне към възстановения мост, но това щеше да е първото място, по което щеше да открие огън Вълка, щом излезе от Убежището. Двамата с Магьосника щяха да бъдат застреляни в гръб, докато бягат.
Затова Джак помъкна Магьосника в обратната посока, около ниската постройка на Убежището, все така хванал автомата си и новопридобития железен щит.
Заобиколи чугунената постройка и видя разрушения мост — стълбище на североизточния ъгъл, който се намираше точно срещу възстановения път в югозападната част.
Ако успееха да прескочат дупката, можеха да потърсят убежище между колоните на подобната на остров платформа отсреща.