Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
– През първата си нощ в Лабиринта ний’шарумите биват вързани за друг воин – обясни Керан, – за да сме сигурни, че волята им няма да се пречупи, когато алагаите ги подгонят за пръв път. Този момент е изпитание за сърцата и на най-смелите воини. Воинът, определен за теб, ще бъде твоят аджин’пал, твой кръвен брат. Ти ще се подчиняваш на всяка негова заповед и двамата ще сте свързани до смъртта си.
Джардир кимна.
– Ако оцелееш тази нощ, призори при теб ще дойде дама’тинга – продължи Керан.
Джардир стрелна поглед към своя наставник.
– Дама’тинга ли? – попита той. Не се страхуваше да се изправи срещу алагаи, но все още изпитваше невъобразим страх при вида на дама’тингите.
Керан кимна.
– Една от тях ще дойде да предрече смъртта ти – каза той и потисна побилите го тръпки. – Без нейната благословия не можеш да станеш дал’шарум.
– Казват ти кога ще умреш? – попита Джардир, втрещен. – Аз не искам да знам.
Керан изсумтя.
– Не ти казват, момче. Дама’тингите не могат да знаят цялото бъдеще. Но ако те очаква смъртта на страхливец или на величие, те ще познаят още преди да свалиш бидото.
– Няма да умра като страхливец – каза Джардир.
– Така е – съгласи се Керан, – и аз не мисля, че ще стане. Но все още те застрашава смъртта на глупак, ако не слушаш какво ти казва твоят аджин’пал и не внимаваш.
– Ще слушам внимателно – зарече се Джардир.
– Хасик пожела доброволно да ти бъде аджин’пал – рече Керан и посочи воина.
Хасик беше пораснал доста, откакто бе свалил бидото преди две години. Седемнайсетгодишният беше изваял твърди мускули от обилната храна на дал’шарум, беше по-висок от Джардир с не по-малко от трийсет сантиметра и около два пъти по-тежък.
– Няма страшно – ухили се Хасик. – Пикльовският син ще е в безопасност с мен.
– Пикльовският син свали първия си алагай цели три години по-рано от теб, Свирчо – напомни му Керан. Усмивката на Хасик остана на лицето му, но устната му трепна.
– Той ще донесе чест на племето каджи – съгласи се Хасик. – Ако оцелее.
Джардир си спомни звука от чупенето на ръката си, както и последвалата закана на Хасик. Знаеше, че Хасик ще търси и най-малкия признак на непокорство или каквото и да е оправдание да го убие, преди Джардир да свали бидото и да му стане равен.
Затова момчето прегърна обидата и я остави кротко да премине през него, както правеше и с болката. Нямаше да допусне провал само заради едно оскърбление точно когато шансът му за слава беше на ръка разстояние. Оцелееше ли през тази нощ, щеше да стане дал’шарум, най-младият в историята, а Хасик проклет да бъде.
* * *
Отрядът им чакаше на второ ниво, скрит в дупка за засада. В средата на малко сечище стоеше прикрита яма, която скоро щеше да се напълни с алагаи, чакащи смъртоносните лъчи на слънцето. Джардир стисна още по-силно копието и намести щита си така, че да облекчи рамото си. Но каквато и да бе тежестта им, тя не можеше да се сравни с тази на ремъка. Метър и половина кожа, свързваща глезена му и кръста на Хасик. Джардир помръдваше неудобно с крак.
– Ако не ми издържаш на темпото, ще те набуча на копието и ще срежа ремъка – каза Хасик. – Няма да ти позволя да ми отнемеш славата.
– Ще ти бъда като сянка – обеща Джардир и Хасик изсумтя. От робата си измъкна малка манерка, махна тапата и си дръпна една голяма глътка. Подаде манерката на Джардир.
– Изпий това за кураж – каза той.
– Какво е? – попита Джардир, взе манерката и подуши над гърлото. Усети канела, но миризмата залютя на носа му.
– Коузи – отвърна Хасик. – Ферментирало жито и канела.
Джардир се опули.
– Дама Кхеват казва, че според Евджаха ни е забранено да пием ферментирало жито или плодове.
Хасик се изсмя.
– Нищо не е забранено на дал’шарумите в Лабиринта. Пий! Нощта скоро се спуска.
Джардир го погледна с недоверие, но забеляза, че и други воини в дупката за засада пият от подобни манерки. Сви рамене, допря бутилката до устните си и отпи жадно.
Коузито попари гърлото му, той се закашля и изплю малко от него. Усети как силното питие прогори вътрешностите му и подразни стомаха му като змия. Хасик се засмя и го плесна по гръба.
– Сега си готов да посрещнеш алагаите, мишок!
Коузито подейства незабавно и очите на Джардир добиха здрав блясък. Лабиринтът се изпълваше със сенки, докато слънцето се спускаше зад хоризонта. Джардир гледаше как небето става червено, после лилаво, а накрая падна пълен мрак. Усети как алагаите се надигат зад стените на града и потрепна.