Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
Те привършиха манерката и на лицето на Хасик се изписа порочна усмивка.
– Хайде, мишок. Знам къде можем да се позабавляваме междувременно.
* * *
– Къде отиваме? – попита Джардир, олюлявайки се, докато Хасик го водеше през Лабиринта. От коузито му се виеше свят, а усещаше крайниците си несигурни. Стените сякаш се местеха по свое усмотрение.
Хасик се обърна с широка усмивка. Пролуката в зъбите му, където Керан го бе ударил през първата нощ на Джардир в Каджи’шараджа, беше черна дупка на лунната светлина.
– Да отиваме ли? – попита Хасик. – Че ние пристигнахме.
Джардир се огледа смутено и в този момент пред очите му експлодира цветна светлина, щом Хасик го фрасна в лицето.
Преди да успее да отреагира, Хасик го възседна и го закова по лице в прахта.
– Обещах ти да те науча как да накараш една жена да вие – каза той. – За този урок ти ще си жената.
– Не! – извика Джардир и заблъска, но Хасик заби лицето му в земята и ушите на Джардир закънтяха. Тежкият воин го задържа на земята с една ръка, извивайки тази на момчето зад гърба му, а с другата смъкна бидото му.
– Май ще свалиш бидото два пъти за една нощ, мишок! – изсмя се той.
Джардир усещаше вкуса на кръв и кал в устата си. Опита се да прегърне болката, но за пръв път това беше отвъд силите му и виковете му заехтяха из Лабиринта.
* * *
Още плачеше, когато дама’тингата го намери.
Тя се плъзна към него като призрак с белите си роби, които нежно надигаха прахта след нея. Джардир спря да хлипа и зяпна. Изведнъж реалността се проясни и той се втурна да вдига бидото си. Обзе го ужасен срам и скри лицето си.
Дама’тингата изцъка с език.
– Ставай, момче! – сопна му се тя. – Изправяш се срещу алагаи, но цивриш като жена за подобна дреболия? На Еверам му трябват дал’шаруми, не кхафити!
На Джардир му се прииска стените на Лабиринта да паднат и да го смажат, но никой не се противеше на заповедите на една дама’тинга. Той се изправи, изтри сълзите си с длани и избърса носа си.
– Така е по-добре – каза дама’тингата, – макар да е малко късно. Никак не ми се нрави факта, че дойдох чак дотук, за да предскажа живота на един страхливец.
Думите пронизаха Джардир. Той не беше страхливец.
– Как ме намери?
Тя шътна и му махна с ръка.
– От години знам, че ще те намеря тук.
Джардир я зяпна невярващо, но по отношението ѝ си личеше, че вярата му въобще не я интересуваше.
– Ела тук, момче, да те огледам по-добре – нареди му тя.
Джардир изпълни заръката, а дама’тингата сграбчи лицето му и го завъртя така, че да го освети луната.
– Млад и силен – каза тя. – Но такива са всички, които стигат дотук. По-млад си от останалите, ала това рядко води до нещо добро.
– За да предскажеш смъртта ми ли си тук?
– Че и дързък – промърмори тя. – Все още може да има надежда за теб, момче. На колене, момко.
Той изпълни заръката ѝ, а дама’тингата постла бяло сукно, за да опази чистата си роба от прахта на Лабиринта, и коленичи с него.
– Какво ме интересува смъртта ти? – попита тя. – Тук съм, за да предскажа живота ти. Смъртта е между теб и Еверам.
Тя бръкна в робата си и извади малка кесия, изработена от дебел черен филц. Отпусна връзките и изсипа съдържанието ѝ, което изтрака в свободната ѝ ръка. Джардир видя над дузина предмети, черни и гладки като обсидиан, по които бяха издълбани защити, светещи в червено насред мрака.
– Алагай хора – каза тя и вдигна предметите към него. Джардир ахна и се отдръпна, щом чу името. Тя задържа полираните демонски кости, издялани като многостенни зарове. Дори без да ги докосва, Джардир усещаше глухото туптене на злокобната им магия.
– Пак ли те достраша? – попита кротко дама’тингата. – Какъв смисъл биха имали защитите, ако не ни позволяваха да ползваме магията на алагаите за наши цели?
Джардир се окопити и отново се наведе напред.
– Дай ръка – нареди му тя и остави филцовата кесия в скута си, а заровете отгоре ѝ. Тя бръкна в робата си и извади остър крив нож с издълбани защити по повърхността му.
Джардир протегна ръка, като я застави да не трепери. Рязването стана бързо, а дама’тингата стисна раната и оцапа ръката си с кръв. Взе алагай хора в двете си ръце и ги разтресе.
– Еверам, дарителю на светлина и живот, умолявам те, дари скромния си слуга със знание за онова, що ще го срещне. Кажи ми за Ахман, син на Хошкамин, последен потомък от рода Джардир, седмия син на Каджи.