Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
– И ти ще имаш право на това, ако оцелееш тази нощ – уведоми го Керан. – Каджи се нуждаят от повече воини. Дълг на мъжете е да ги осигурят. Ако се справиш добре, ще заслужиш жена, която да ти гледа дома, но дълг на всички дал’шаруми е да оплождат дживах’шарумите на племето си.
Джардир се развълнува при вида на толкова много жени в оскъдни дрехи и огледа младите лица, почти сигурен, че ще намери сестрите си сред тях. Остана безмълвен, когато офицерът го заведе при възглавница на широката маса.
На нея имаше повече храна, отколкото бе виждал в живота си. Фурми, стафиди, ориз и пикантно агне на шиш. Кускус и димящи меса, увити в лозов лист. Стомахът му се преобърна, притиснат между глада и страстта.
– Нахрани се добре и си почини – посъветва го Керан. – Тази нощ ще застанеш до истински мъже.
Той тупна Джардир по гърба и напусна шатрата.
Джардир посегна нерешително към шиш с месо, но една ръка му го отмъкна скорострелно. Той погледна виновника и видя, че това е Хасик, вперил поглед в него.
– Оная нощ ти излезе късмета, мишок – заяде се Хасик. – Днес се моли на Еверам, че ще ти е нужно доста повече от късмет, за да оцелееш една нощ в Лабиринта.
* * *
Джардир отиде с останалите воини в Шарик Хора, за да ги благословят дамаджите преди битката тази нощ. Никога досега не бе влизал в храма от кости на герои и гледката надмина всичките му очаквания.
Всичко в Шарик Хора бе изградено от избелените и лакирани кости на дал’шаруми, загинали в алагай’шарак. Дванайсетте стола на дамаджите върху големия олтар се крепяха на кости от прасци и почиваха върху ходилата на воини. Подпорите за ръце някога бяха носили копия и щитове във войната срещу демонския род. Седалките бяха от полирани ребра, помещавали едно време сърцата на герои. Облегалки от гръбначни стълбове, които някога бяха вървели изправени в нощта. Облегалките за глава бяха от черепите на мъже, които сега седяха до Еверам в Рая. Дванайсетте седалки обикаляха трона на Андраха, изграден от черепите на кай’шаруми, предвождали другите в алагай’шарак.
От тавана висяха десетки грамадни полилеи, направени от стотици черепи и гръбначни стълбове. Кости съставяха стотици пейки, където се молеха поклонниците. Олтарът. Потирите. Стените. Грамадният свод. Безброй воини бяха защитавали този храм с плътта си и го бяха изградили с костите си.
Масивният неф беше кръгъл, а стените му бяха осеяни със стотици малки ниши, в които се намираха цели скелети върху костени пиедестали. Те бяха на Шарум Ка, Първите воини на града.
Кай’шарумите раздаваха под взора на даматите заповеди на вои-ните от своите племена, но след залез слънце Шарум Ка, назначен от Андраха, нареждаше на кай’шарумите. Сегашният Шарум Ка беше от каджи като Джардир – факт, който го изпълваше с огромна гордост.
Ръцете на Джардир трепереха, докато той поглъщаше всичко с очи. Целият храм тътнеше от чест и слава. Баща му, загинал в нападение от маджах, а не в алагай’шарак, не беше увековечен тук, но Джардир си мечтаеше един ден да добави своите собствени кости на това свещено място и да донесе чест на баща си, а саможертвата му да се помни дълго след смъртта му. За момчето нямаше по-голяма чест от това да се слее в земния и в отвъдния свят с онези, които бяха дали живота си преди него, и с онези, които щяха да се родят и да се пожертват едва след векове.
Шарумите се съсредоточиха, докато дамаджите отправяха молитвите си към Еверам и към Каджи, Първия Избавител, за да благословят наближаващата битка.
– Каджи – викаха те, – Копие на Еверам, Шар’Дама Ка, който обедини света и ни избави от алагаите в първата епоха, смили се над тези воини, които излизат в нощта, за да продължат веч-ната борба с гаите по Ала дори докато Еверам се бори с Ний в Небесата. Дари воините ни със смелост и сила, за да се изправят гордо в нощта и да видят зората.
* * *
Изрисуваният със заклинания щит и тежкото копие бяха най-малките, най-леките, които Керан успя да намери, но въпреки това те все пак успяха да накарат Джардир да се почувства нищожен. Той беше на дванайсет, а най-младите от събралите се воини бяха с пет години по-големи от него. Когато застана до тях, той се направи, че не вижда нищо странно в това, ала дори най-дребният се извисяваше над него.