Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
– Повален алагай! – извика той. – Североизточен квадрант! Седмо ниво!
Миг по-късно чу вик в отговор.
Тъкмо щеше да се обърне и да освободи Керан, когато улови движение в мрака. Абан висеше от горната част на стената и с кървави нокти драскаше и се мъчеше да се задържи на камъка.
– Не ме оставяй да падна! – извика Абан.
– Ако паднеш, ще умреш като мъж и райските порти ще се отворят за теб! – отвърна Джардир. Той премълча факта, че това всъщност бе единственият начин Абан да види Рая. Керан щеше да се погрижи момчето да завърши своя Хану Паш като кхафит и достъпът до блаженството щеше да му бъде отказан. На Джардир му се късаше сърцето, но понечи да обърне гръб на приятеля си.
– Не! Моля те! – примоли се Абан, а сълзите рукнаха по мръсните му бузи. – Ти се закле! Закле се в светлината на Еверам да ме хванеш. Не искам да умра!
– По-добре мъртъв, отколкото кхафит! – изръмжа Джардир.
– Не ме интересува, че ще съм кхафит! – каза Абан. – Не ме оставяй да падна! Моля те!
Джардир се озъби в отвращението си, но пренебрегна себе си, легна по корем на стената и задърпа с всичка сила ръката на Абан. Абан риташе и се напъваше, докато накрая не успя да се покатери по гърба на Джардир до върха на стената. Той се метна на врата на Джардир и захлипа.
– Еверам да те благослови – проплака Абан. – Дължа ти живота си.
Джардир го отблъсна.
– Отвращаваш ме, страхливецо – каза той. – Махай ми се от погледа, преди да съм размислил и да съм те хвърлил обратно.
Очите на Абан се разшириха от уплаха, но той се поклони и се затича в обратната посока с цялата бързина, която куцият му крак му позволяваше.
Докато Джардир гледаше как си отива, един юмрук се заби в бъбрека му и го просна на земята. Болката пламна по тялото на Джардир, но той я прегърна и тя се разми. Обърна се, за да се изправи срещу нападателя си.
– Трябваше да го оставиш да падне – сгълча го Керан. – Тази нощ не си му направил никаква услуга. Дълг на всеки дал’шарум е да подкрепя братята си както в смъртта, така и в живота.
Плюнката му се пръсна в рамото на Джардир.
– Три дни никаква каша – каза той. – Сега ми донеси далекогледа. Алагай’шарак не чака страхливци и глупаци.
Трета глава
ЧИН
333 СЗ
Малко по-късно Абан се върна с Джаян и Асъм. Със себе си влачеха няколко северни чина и един-единствен дама.
– Това е Дама Раджин от мендинг – каза Джаян и избута напред свещеника. – Той е човекът, наредил да изгорят зърнохранилищата.
Блъсна здраво дамата и човекът падна на колене.
– Колко? – попита Джардир.
– Три, преди да успеят да го спрат – отвърна Джаян, – но сам щеше да продължи да ги пали.
– А загубите? – Джардир погледна Абан.
– Ще ми е нужно време да ги изчисля с точност, Шар’Дама Ка – рече Абан, – но вероятно са около двеста тона. Достатъчно зърно, за да изхрани хиляди през зимните месеци.
Джардир погледна дамата.
– А ти какво ще кажеш?
– Писано е в трактата на Евджаха за войната да се горят запасите на врага, за да не може да продължи да се бие – отвърна Дама Раджин. – Останало е предостатъчно жито, за да изхрани нашите хора.
– Глупак! – извика Джардир и удари мъжа с опакото на ръката си. Из стаята се разнесоха ахкания. – Искам да мобилизирам северняците, не да ги уморя от глад и да ги убия! Истинският враг са алагаите – нещо, което явно си забравил!
Той посегна, хвана бялата роба на дамата и я разкъса.
– Вече не си дама. Ще изгориш белите си одежди и ще навлечеш кафявите, а позорът ти ще трае до края на дните ти.
Завлякоха крещящия мъж навън от имението и го хвърлиха в снега. Вероятно сам щеше да отнеме живота си, ако останалите дамати не го убиеха първо.
Джардир отново погледна Абан.
– Искам изчислените загуби и остатъка.
– Възможно е да няма достатъчно, за да изхрани всички – заяви Абан.
Джардир кимна.
– Ако няма достатъчно жито, заповядай смъртта на толкова от старите чини, които вече не могат да работят или да се бият, така че да има.
Абан пребледня.
– Аз... ще намеря начин да направя тъй, че да стигне.
Джардир се усмихна безрадостно.
– Така си и мислех. Така, сега какви са тези чини, които ми водиш? Аз ти поисках водачи, а тези хора приличат на кхафитски търговци.