Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
Велики Каджи, Копие на Еверам – помоли се той, – ако е вярно, че идвам от твоето вековно племе, дай ми смелост, за да почета теб и своите предци.
Не след дълго чу Рога на Шарак, последван от отговора на камъните, запратени с прашки по външната стена. Крясъците на алагаите отекнаха из Лабиринта.
– Внимавай! – дочу се вик отгоре и Джардир реши, че е разпознал гласа на Шанджат. – Приближават примамки! Четири пясъчни и един огнен!
Джардир преглътна тежко. Славата се носеше към него.
Крещейки „Уут!“, примамките тичаха стремглаво през точката на засада, като завиваха съвсем леко, колкото да избегнат траповете. Съгледвачите над тях запалиха маслени огньове пред огледала от шлифован метал и светлината заля всичко наоколо.
Пясъчните демони тичаха на глутница, а дългите им езици лигавеха редове зъби, остри като бръсначи. Бяха с човешки ръст, но изглеждаха по-дребни, защото бягаха прегърбени, на четири крака. Дългите им нокти деряха по пясъка и камъните по земята в Лабиринта, а рогатите им опашки плющяха насам-натам във въздуха. Твърдите им люспести брони бяха почти непроницаеми.
Огненият демон беше по-дребен, с размерите на малко момче, имаше зловещи нокти и се движеше с ужасяваща скорост. Миниатюрните му, твърди като диаманти люспи, които на светлина лъщяха с цветовете на дъгата, се застъпваха една друга идеално. Очите и устата му светеха в оранжево и Джардир си припомни уроците за смъртоносната огнена плюнка на същес-твото. От другата страна на засадата имаше басейн, където воините щяха да се опитат да го удавят.
За пореден път видът на алагаите изпълни Джардир с неумолимо отвращение. Тези създания бяха напаст за Ала, покварата на Ний, дошла да зарази повърхността. И тази нощ той щеше да помогне да ги изпратят с писъци обратно в бездната.
– Задръж – предупреди го Хасик, усетил напрежението на своя аджин’пал. Джардир кимна и се насили да се успокои. Коузито продължаваше да му действа, като го топлеше в нощния мраз.
Алагаите ги подминаха, устремени вече към примамките. Два от тях връхлетяха право върху брезента, който покриваше демонската яма, и пропаднаха с писък. Другите пясъчни демони се спряха на място, но огненият заобиколи и се хвърли на гърба на по-бавната примамка. Зари ноктите си в гърба на човека и захапа здраво рамото му. Воинът беше повален, но не изкрещя.
– Сега! – извика кай’шарумът и поведе атаката от дупката за засада.
Джардир се отдаде на воинския рев, който експлодира от гърдите му и отекна съзвучно с този на братята му в нощта, като го понесе напред. Те връхлетяха в гръб на двата пясъчни демона и ги изтикаха в трапа.
Кай’шарумът се завъртя, метна копието си и свали огнения демон от гърба на примамката. Другата примамка го издърпа на сигурно място зад защитите, опитвайки се с всички сили да спре кръвотечението.
Чу се вой и щом се обърна, Джардир видя, че първият пясъчен демон, паднал в ямата, се бе хванал за ръба ѝ, а покривалото предпазваше лапите му от защитите. Демонът се залюля и с лекота прехвърли трапа, след като отхапа крака на най-близкия воин до коляното. Воинът изкрещя, падна върху другарите си и в стената от щитове зейна дупка. Демонът изпищя и се хвърли към пролуката, ринейки с нокти.
– Щитове горе! – викна Хасик и Джардир се подчини точно навреме, за да хване демона с цялата му тежест. Момчето беше повалено, но не преди защитите да лумнат и да отблъснат алагая. Демонът се приземи на четири крака, приклекна и отново скочи към него, но Джардир промуши съществото с копие от легнало положение, като го уцели точно между нагръдните плочки. Той подпря обратния край на копието в земята, за да му даде опора, и използва инерцията на демона, за да го отблъсне назад.
Още докато бе във въздуха, към демона залетяха половин дузина ласа на воини и той падна на земята, вързан здраво. Съществото закъса въжетата със зъби и Джардир чуваше как ремъците се пръскат под натиска на стегнатите му мускули. Демонът щеше да се измъкне след броени секунди.
Кай’шарумът даде сигнал и двама воини се отделиха от групата, за да тормозят огнения демон, докато останалите наобиколиха пясъчния със стена от сключени щитове. Всеки път, щом демонът удареше по някой воин, онези зад съществото го мушкаха с копията си. Оръжията не можеха да пробият бронята му, но все пак го жилеха. Щом се обърнеше, за да се изправи срещу нападателите си, техните щитове заставаха бързо намясто, а воините зад гърба му го атакуваха.