Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
— Маската е индийска и се слага на мъртъвци — обади се женски глас зад тях. — А „Слейър“ бяха по-добри от „Слипнот“.
Хари се обърна изненадан.
— „Слипнот“ са големи позьори — продължи тя. — Рециклирани идеи и празни факти.
Беше облечена в лъскаво черно палто, плътно прилепнало по тялото ѝ, дълго до земята и закопчано до брадичката. Под палтото се виждаха само чифт черни кубинки. Бледо лице, силно гримирани очи.
— Изобщо не бих предположил, че си падаш по такава музика — отрони Хари.
— Аз пък точно обратното — усмихна се тя, без да обясни по-подробно какво има предвид.
После Катрине Брат поръча на бармана бутилка минерална вода само с движение на устните си.
— „Слейър“ не струват — промърмори тихо Олег.
Катрине се обърна към него:
— Ти трябва да си Олег.
— Да — нацупено отвърна той и подръпна камуфлажните си панталони. Явно вниманието на жената хем го ласкаеше, хем го дразнеше. — А бе ти откъде знаеш как се казвам?
— „Бе“? — усмихна се Катрине. — Нали живееш в „Холменколен“, какви са тези изрази? Хари ли те научи да говориш така?
Бузите на Олег пламнаха. Катрине се засмя тихо и го докосна леко по рамото.
— Не се сърди, просто ми е любопитно.
Руменината по лицето на момчето премина в гъста червенина, която открои очните му ябълки.
— А на мен ми е любопитно друго — Хари подаде дюнера на Олег. — Явно си открила закономерността, Брат, щом имаш време да ходиш по концерти.
По изражението ѝ Хари разбра, че Катрине е схванала предупреждението: не закачай момчето.
— Да, открих нещо интересно — кимна тя и отвори бутилката с минерална вода. — Но понеже сега си зает, ще ти докладвам утре.
— Не съм чак толкова зает.
Хари на мига забрави за мазния слой по кожата си и за усещането, че се задушава.
— Информацията е поверителна — подчерта Катрине. — Но ще ти прошепна няколко ключови думи.
Наведе се към него. Въпреки миризмата на мазнина в закусвалнята Хари долови аромата на почти мъжкия ѝ парфюм. Топлият ѝ дъх лъхна ухото му:
— Току-що до тротоара спря сребрист фолксваген „Пасат“. Жената вътре се опитва да привлече вниманието ти. Обзалагам се, че е майката на Олег…
Хари рязко се отдръпна и погледна през прозореца. Ракел свали стъклото. И тя ги гледаше.
— Внимавай да не изцапаш тапицерията — предупреди тя Олег, когато момчето се качи с дюнера в ръка.
Хари стоеше до смъкнатия прозорец. Ракел беше облечена в семпъл, светлосин пуловер. Той си спомняше много добре уханието на дрехата: неведнъж бе долепял бузата и дланта си до него.
— Хубав ли беше концертът? — попита тя.
— Питай Олег.
— Каква музика свири тази банда? — Ракел погледна сина си в огледалото. — Хората по тротоарите носят странни дрехи.
— Лежерни песни за любов — отвърна Олег и смигна на Хари, когато Ракел отмести поглед от огледалото.
— Благодаря ти, Хари — усмихна се тя.
— За нищо. Карай внимателно.
— Коя беше жената в закусвалнята?
— Колежка. Наскоро дойде при нас.
— Нима? На мен ми изглеждаше, че се познавате добре.
— В смисъл?
— Ами… — Ракел млъкна.
Поклати глава и се засмя с дълбокия си звучен, гърлен смях. Едновременно спокоен и примирен. Някога Хари се бе влюбил именно в този смях.
— Извинявай, Хари. Лека нощ.
Стъклото се вдигна и сребристият фолксваген потегли.
Хари тръгна по улицата. От двете му страни се редяха заведения. Музиката бумтеше от отворените им врати. Прииска му се изпие едно кафе в „Бара на Теди“, но същевременно знаеше, че идеята не е добра. Въпреки това реши да се отбие.
— Кафе ли? — повтори изненадан барманът.
От джубокса се носеше гласът на Джони Кеш. Хари прокара пръст над горната си устна.
— Ти какво предлагаш?
В гласа му се прокрадна нотка — едновременно чужда и позната.
— Кафето ни е престояло — барманът приглади назад лъскавата си гелосана коса. — Какво ще кажеш за прясно наточена бира?
Джони Кеш пееше за Бог, за кръщението и за новите обещания.
— Става — кимна Хари.
Барманът се ухили.
Мобилният телефон на Хари завибрира в джоба му. Извади го с жадно нетърпение, все едно отдавна чакаше това обаждане.
— Току-що получихме нов сигнал за изчезнала жена — съобщи Скаре. — Пак омъжена, с деца. Преди няколко часа мъжът се прибрал с двете им дъщери и не я намерили вкъщи. Живеят до гората в село Сулихьогда. Съседите не са виждали жената. Не е заминала с колата, защото съпругът ѝ се е придвижвал с нея. По пътя няма следи.