Грей [bg]

— Можеш да си тръгнеш, ако пожелаеш и когато пожелаеш. Хеликоптерът е на изчакване, ще те закара там, където поискаш да идеш. Ако искаш, може да останеш през нощта и да се прибереш сутринта. Каквото и да решиш, ще те разбера.

— Просто отвори шибаната врата, Крисчън — настоява тя с инатливо изражение, кръстосала ръце пред себе си.

Това е кръстопътят. Не искам тя да избяга. Никога обаче не съм се чувствал толкова оголен. Дори по стандартите на Елена… и знам, че е така, защото познавам начина ѝ на живот.

Отварям вратата и влизам след нея в стаята за игра.

Моето безопасно място.

Единственото място, където наистина съм себе си.

Ана застава по средата на стаята и оглежда дрънкулките, които са значителна част от живота ми: камшици, бастуни, леглото, пейката… Мълчи, попива всичко видяно, а единственото, което чувам аз, е оглушителното блъскане на сърцето си, докато кръвта минава с бясна скорост покрай тъпанчетата ми.

Сега вече знаеш.

Това съм аз.

Тя се обръща и ми отправя пронизващ поглед. Чакам да каже нещо, но тя е решила да удължи агонията ми и влиза по-навътре в стаята, а аз съм принуден да я последвам.

Пръстите ѝ докосват велурен камшик, един от любимите ми. Казвам ѝ как се казва, но тя мълчи. Пристъпва към леглото, ръцете ѝ проучват, пръстите пробягват по едната колона с дърворезба.

— Кажи нещо — настоявам. Мълчанието ѝ е нетърпимо. Трябва да знам, ако се кани да бяга.

— Тези неща ти ли ги правиш на хората, или хората ги правят на теб?

Най-сетне!

— Хората ли? — Иска ми се да изсумтя. — Правя това на жени, които го желаят доброволно.

Тя очевидно иска да водим разговор. Има надежда.

Мръщи се.

— Ако има доброволки, защо тогава аз съм тук?

— Защото искам да правя това с теб. Много искам. — Представям си я вързана в различни пози в тази стая и образите превземат въображението ми; на кръста, на леглото, на пейката…

— О! — прошепва тя и пристъпва към пейката. Очите ми са привлечени към любопитните ѝ пръсти, които галят кожата. Докосването ѝ е изпълнено с любопитство, бавно, чувствено — тя изобщо има ли представа?

— Садист ли си?

— Доминант съм — отвръщам бързо, с надеждата разговорът да продължи.

— Какво означава това? — пита тя шокирано, поне така ми се струва.

— Означава, че искам ти по своя воля да ми се подчиниш, във всяко отношение.

— Защо да го правя?

— За да ми доставиш удоволствие — шепна аз. „Имам нужда да го направиш“. — По-простичко казано, искам да искаш да ме задоволиш.

— Как мога да го направя?

— Имам правила и искам ти да се съобразяваш с тях. Те са за твое добро, в твоя полза, но и за мое удовлетворение. Ако спазваш тези правила, както аз искам, ще те награждавам. Ако не ги спазваш, ще те наказвам и ще се научиш.

„Нямам търпение да те обуча. Във всяко отношение“.

Тя разглежда бастуните зад пейката.

— И как всичко това влиза в тази схема? — Махва с ръка към набора „играчки“.

— Влизат в пакета — награда и наказание.