![Грей [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/9/9/2/grej-bg-download.jpg)
Грей [bg]
- Автор: Джеймс Эрика Леонард
- Серия: Петдесет нюанса #4
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Грей [bg]». Краткое содержание книги:
Крисчън Грей контролира всичко. Неговият свят е подреден, дисциплиниран… и съвсем празен. До деня, в който Анастейжа Стийл се препъва и пада пред очите му — истинска вихрушка от стройни крака и разрошена кестенява коса. Той се опитва да я забрави, но попада в необяснима буря от чувства, на които не може да устои. За разлика от всички други жени, Ана като че ли вижда истинската същност на Крисчън: зад бронята на преуспелия бизнесмен и луксозния му живот чак до студеното му, ранено сърце.
Дали присъствието на Ана ще разсее ужасите от детството, които преследват Крисчън всяка нощ? Или неговите тъмни сексуални страсти, стремежът му към тотален контрол и самоомразата ще прогонят момичето и ще унищожат крехката надежда, която тя му предлага…
— Какво прави? — любопитства тя.
— Ходих на преход с Елиът. — Ръката ѝ е топла и мека. Тя поглежда преплетените ни пръсти и аз галя кокалчетата ѝ с палец отново и отново. Тя притаява дъх и очите ни се срещат. В тях забелязвам копнежа и желанието ѝ… и очакването. Надявам се да приеме предложението ми.
За щастие пътят до хеликоптерната площадка е къс. Когато слизаме от колата, отново стискам ръката ѝ. Тя ми се струва малко объркана.
А-ха. Сигурно се пита къде е хеликоптерът.
— Готова ли си? — питам. Тя кима и аз я повеждам към сградата и асансьора. Тя ме стрелва с бърз многозначителен поглед.
Помни целувката от сутринта, но… аз също я помня.
— Само три етажа са — казвам.
Докато сме вътре, си казвам, че един ден ще я изчукам в асансьор. Стига да се съгласи със сделката.
На покрива Чарли Танго, току-що пристигнал от летище „Боинг“, е готов да полети, но от Стивън, който го е докарал, няма и следа. Затова пък Джо, собственикът на площадката в Портланд, е в малкия офис. Вдига ръка за поздрав, когато ме вижда. По-стар е и от дядо ми и онова, което не знае за летенето, не си струва да се знае; в Корея е пилотирал „Сикорски“ за евакуация на спешни случаи и, леле боже, може да разкаже истории, от които да ти настръхне косата.
— Ето плана ви, господин Грей — казва Джо и дрезгавият му глас издава възрастта му. — Направени са всички външни проверки. Готов е и ви чака, сър. Може да тръгвате.
— Благодаря, Джо.
Поглеждам бързо Ана и разбирам, че е развълнувана… аз също. За пръв път ми е.
— Да вървим. — Стискам отново ръката ѝ и я повеждам към площадката и Чарли Танго. Той е най-безопасният Юрокоптер от своя клас и е истинско удоволствие да летиш с него. Той е голямата ми гордост. Отварям вратата на Ана, тя се пъхва вътре и аз се настанявам до нея.
— Ето там. Седни и не пипай нищо! — нареждам и соча пътническата седалка отпред. Не мога да повярвам, че прави каквото ѝ се казва.
Щом се намества на седалката, тя започва да разглежда уредите със смес от страхопочитание и любопитство. Клякам до нея и стягам предпазните колани, опитвам се да не си я представям гола. Отнема ми малко повече време от обикновено, защото това може да е последният ми шанс да съм близо до нея, последният шанс да вдъхна сладкия ѝ, възбуждащ аромат. Щом научи какви са предпочитанията ми, може и да избяга… от друга страна, може да хареса начина ми на живот. Възможностите, които прехвърлям наум, ми идват в повечко. Тя ме наблюдава съсредоточено, толкова е близо… прелестна е. Затягам и последната каишка. Няма да ходи никъде. Не и през следващия час.
Потискам вълнението си и шепна:
— Вече си вързана, няма къде да бягаш. — Тя поема рязко въздух. — Дишай, Анастейжа — добавям и я галя по бузата. Задържам брадичката ѝ, навеждам се и я целувам бързо. — Тези колани ми харесват — продължавам да шепна. Иска ми се да ѝ кажа, че имам други, кожени, в които искам да я видя оплетена, провиснала от тавана. Но се въздържам, държа се прилично и слагам и своите.
— Сложи си слушалките! — Соча комплекта пред нея. — Трябва да проверя всичко преди да излетим. — Натискам дросела на 1500 оборота в минута, транспондерът е на стендбай, светлините са включени. Всичко е готово за излитане.
— Знаеш ли какво правиш? — пита тя, обзета от почуда. Уведомявам я, че съм квалифициран пилот от четири години. Усмивката ѝ е заразна.
— С мен си в пълна безопасност — уверявам я и добавям: — Докато летим. — Намигам, тя грейва и аз съм заслепен.
— Готова ли си? — питам и не мога да повярвам колко съм развълнуван, че тя седи до мен.
Тя кима.
Разговарям с кулата — там са будни — и натискам дросела до 2000 оборота. Щом ни дадат зелена светлина, ще направя окончателната проверка. Температура на горивото 104. Добре. Увеличавам тръбното налягане на 14, двигателя на 2500 оборота и изтеглям дросела. Също като елегантна птичка той — Чарли Танго — се вдига във въздуха.
Анастейжа ахва, когато земята изчезва под нас, но не казва нищо, впечатлена от предупредителните светлини на Портланд. Скоро потъваме в мрак; единствената светлина идва от уредите пред нас. Лицето на Ана е нашарено от червени и зелени отблясъци. Тя се взира навън.
— Зловещо, нали?
За мен не е зловещо. За мен е истинско удоволствие. Тук нищо не може да ме нарани.
В мрака съм в безопасност, скрит съм.
— Сигурен ли си, че летим в правилната посока? — пита Ана.
— Погледни тук. — Соча таблото. Не искам да я отегчавам с приказки за правилата за летене по уреди, но е факт, че всички уреди пред мен ни насочват към целта: уред за посока, висотомер, вертикален спидометър и, разбира се, спидометърът. Разказвам ѝ за Чарли Танго — че е екипиран за нощни полети.