Фуриите на Калдерон
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191500673
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фуриите на Калдерон». Краткое содержание книги:
Над Калдерон надвисват черни облаци, но не фуриите на бурята са най-сериозната опасност, пред която трябва да се изправят хората от долината, когато пътят им се преплита с този на Курсор Амара - току-що издържала последния си изпит от Академията на Алера.
Предателствои отдавна забравен враг заплашват съществуването на цялото човешко царство. Властта се изплъзва от ръцете на Първия лорд на Алера и неговата последна надежда са млад и неопитен Курсор, момче без нито една фурия и откъснат от подкрепленията легион.
И пътят беше един – установяването на силен водач, незабавно. Върховните лордове вече бяха започнали да се опълчват, макар и тихомълком, на властта на Първия лорд. Беше само въпрос на време, преди всеки един от тях да се отцепи и човешкото царство да се разпръсне на малки градове държави. А стигнеше ли се до това, враговете на човешката раса с лекота щяха да ги отхапят един по един от Алера, докато накрая не останеше нищо.
Лицето на Фиделиас се изкриви в гримаса, стомахът му гореше все по-силно. Той нямаше друг избор – беше лекарят на бойното поле, който трябва да отреже обезобразен до неузнаваемост крайник. С нищо не можеше да помогне за спасяването му. Просто трябваше да го отреже, възможно най-чисто и своевременно.
Затова сега отиваше при Акватайнус – най-безмилостният, най-способният и може би най-могъщият Върховен лорд в Алера.
Стомахът на Фиделиас се обърна.
Беше предал Гай, Кодекса, Курсорите. Предаде и Амара. Обърна им гръб, за да подкрепи човека, който най-вероятно щеше да се окаже най-безпощадният и кръвожаден диктатор в историята на Алера. Но фуриите му бяха свидетели – опита всячески да накара Гай да тръгне по друг път.
Беше принуден да направи това, което предстоеше.
Беше необходимо.
Неизбежно.
На хоризонта се появиха светлините на Акватайн.
– Събуди се – промърмори той. – Почти стигнахме.
Алдрик отвори очи и прикова поглед във Фиделиас. Погали небрежно косата на Одиана и тя измърка в съня си, намести се в скута му и продължи да спи. Майсторът на меча продължи да гледа Фиделиас с безизразно изражение на лицето.
– Потънал си в мисли, а, старче? – попита накрая той.
– Може да се каже. Как ще реагира Акватайнус?
– Зависи – стисна устни Алдрик.
– От какво?
– От това, в какъв момент го прекъснем с лошите новини.
– Толкова зле ли е?
– Да се надяваме, че още не си е легнал и продължава да пие – усмихна се Алдрик. – В такива моменти обикновено е в добро настроение и забравя за гнева си, преди да е отминал махмурлукът на сутринта.
– Поначало планът ни беше глупав.
– Естествено. Той го измисли. Хич не го бива в заблуди и хитрини. От друга страна, не познавам по-силен водач от него. Няма друг с такава сурова и необуздана мощ като неговата. – Алдрик продължи да гали замислено косата на спящата водна вещица. – Притеснен ли си?
– Не – излъга Фиделиас. – Засега все още съм прекалено ценен за него.
– Може би. Засега – усмихна се тъжно Алдрик. – Но аз не бих ти заел пари.
– Така или иначе, щеше да е прекалено рано за открити действия. Това, че момичето избяга, може да се окаже най-голямата услуга, която някой някога е правил за Негова милост.
– Убеден съм в това – промърмори Алдрик. – Но нещо ми подсказва, че той няма да е на същото мнение.
Фиделиас огледа внимателно лицето на здравеняка, но то не му даде никакви отговори. Сивите му очи примигнаха лениво и устата му се разтегна в усмивка, сякаш се забавляваше от неспособността на Фиделиас да прочете мислите му. Курсорът погледна още веднъж намръщено към мъжа срещу себе си и извърна поглед към разположения на хоризонта Акватайн.
Първо забеляза светлините на улиците. Поддържането им беше задача на дузини призователи на огъня. Първоначално огньовете им пронизаха мъгливия здрач на нощта – бледожълти, кехлибарени, пурпурни, – докато накрая целият хълм, върху който беше построен градът, не изникна постепенно от тъмнината като един огромен жив пламък, облечен в топлина и мъждукащи цветове. По градските стени и зад тях проблясваха сини хладни огньове и земята наоколо бе обляна в ярка светлина и нашарена с черни сенки. Бдителните им очи нямаше да пропуснат никой неканен гост.