Фуриите на Калдерон
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191500673
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фуриите на Калдерон». Краткое содержание книги:
Над Калдерон надвисват черни облаци, но не фуриите на бурята са най-сериозната опасност, пред която трябва да се изправят хората от долината, когато пътят им се преплита с този на Курсор Амара - току-що издържала последния си изпит от Академията на Алера.
Предателствои отдавна забравен враг заплашват съществуването на цялото човешко царство. Властта се изплъзва от ръцете на Първия лорд на Алера и неговата последна надежда са млад и неопитен Курсор, момче без нито една фурия и откъснат от подкрепленията легион.
Погледът на Фиделиас бе привлечен от стоящия зад стола на Върховния лорд. В тъмното му беше трудно да различи чертите на лицето. Мъжът не беше висок, може би един-два инча над Фиделиас, но имаше мощно телосложение и отпуснатата му стойка излъчваше сила и мощ. На кръста си носеше препасан меч – това се виждаше дори от разстояние, – а една едва забележима подутина на тъмносивата му туника можеше да означава и скрито оръжие. Очите на Фиделиас и мъжа се срещнаха за кратко, но в тях той не видя нищо, само преценяващ, настоятелен поглед.
– Ако цениш главата си, капитане – промърмори Акватайнус, без да сваля поглед от танцуващото момиче, – ще се досетиш и сам, че това може да почака, докато не свърши танцът.
Фиделиас долови в говора му леко заваляне на думите от изпития алкохол.
– Не, Ваша милост – каза Фиделиас и пристъпи пред капитана на стражата. – Не може.
Гърбът на Акватайнус се стегна и той бавно извърна глава. Тежестта на черните му очи се стовари като удар върху Фиделиас и той пое рязко въздух, когато моментално почувства гнева на Върховния лорд да вибрира в земята под краката му.
Фиделиас си придаде небрежен вид и се престори, че Акватайнус просто го бе поздравил. Отговори на поздрава му – удари с юмрук гърдите си и се поклони.
Последва дълго мълчание, преди Фиделиас да чуе реакцията на Върховния лорд на Акватайн. Смехът му, гърлен и от сърце, отекна в празната зала. Фиделиас се изправи и погледна в очите Върховния лорд, като си придаде невъзмутимо, но излъчващо респект изражение на лицето.
– Така, значи – почти измърка Акватайнус. – Това е небезизвестният Фиделиас, Курсор Калидус.
– С Ваше позволение, Ваша милост, бивш Курсор.
– Не останах с впечатлението, че те е грижа за това, кое позволявам и кое не – отбеляза Акватайнус и махна превзето с ръката, в която продължаваше да стиска копринения плат, развиващ се от танцьорката. – Почти намирам това за проява на неуважение.
– Нямам намерение да показвам такова, Ваша милост, но изключително важни въпроси изискват вниманието Ви незабавно.
– Изискват… вниманието… ми – промърмори Акватайнус и повдигна вежда. – Гледай ти. Не си спомням някой да ми е говорил така, откакто последният ми учител съвсем неочаквано падна и се помина миг след като го направи.
– Ваша милост ще открие, че аз съм далече по-пъргав и подвижен, освен това нямам навика да падам.
– Пъргав, плъховете са пъргави – изсумтя Върховният лорд. – Проблемът на онзи идиот беше, че си мислеше, че знае всичко на този свят.
– Аха – каза Фиделиас. – С мен няма да имате такива проблеми.
– Защото ти наистина знаеш всичко? – Черните очи на Акватайнус проблеснаха.
– Не, Ваша милост, не всичко. Само онова, което си заслужава да се знае.
Върховният лорд примижа и изгледа пронизително Фиделиас в продължение на цяла минута, но въпреки ускорените удари на сърцето си той си наложи да диша дълбоко и не издаде с нищо напрежението си. Зачака мълчаливо.
Акватайнус изсумтя, гаврътна небрежно съдържанието на бокала си, протегна ръка настрани и миг по-късно пусна чашата във въздуха. Широкоплещестият непознат реагира моментално, ръката му се стрелна като змия и я улови, преди да падне на пода. След това отиде до масата и я напълни отново с вино от една стъклена гарафа.
– Източниците ми ме информираха за славата ти на нехаен наглец, Фиделиас – промърмори Акватайнус. – Но не предполагах, че така скоро ще ми се удаде да се уверя с очите си.
– С Ваше позволение, с най-голямо удоволствие ще обсъдя това с Вас по-късно. Но в момента времето ни притиска.
Върховният лорд пое бокала от ръцете на непознатия и погледна към робинята, която коленичи в краката му с наведени към пода очи. После въздъхна натъжено.
– Е, какво пък – каза той. – Така да бъде, докладвай.
Фиделиас хвърли поглед на непознатия, после към робинята и накрая към завесите.
– Предполагам, че някое по-дискретно място би било по-подходящо за целта, Ваша милост.
– Можеш да говориш спокойно и тук – поклати глава Акватайнус. – Фиделиас, да ти представя граф Каликс от пограничен Феверторн. Графът служи на Негова милост Върховен лорд Родес и вече доказа себе си като умел и кадърен съветник, а също верен съратник на каузата ни.