Фуриите на Калдерон

Глава І

Амара седеше на полюшващия се гръб на стария гаргант и докато яздеше, прехвърляше наум плана си. Утринното слънце я обливаше с лъчите си, изтикваше студа от мразовития, мъглив въздух и сгряваше тъмната вълна на полата ѝ. Осите на каруцата скърцаха и стенеха под тежестта на товара зад гърба ѝ. Робският нашийник, който носеше, беше започнал да прежуля кожата ѝ и тя се зарече, че занапред ще го носи няколко дни преди мисия, за да свикне.

Ако оцелее след тази, естествено.

По гръбнака ѝ пробяга нервна тръпка и напиращият страх скова напрегнатите ѝ рамене. Пое дълбоко въздух, издиша и прит­вори очи. Пропъди всяка мисъл от главата си и се съсредоточи върху онова, което долавяха сетивата ѝ: слънцето по лицето, люлеенето на ръбестия гръб на добичето в такт с широките му крачки и скърцането на осите на каруцата.

– Тревожиш ли се? – попита мъжът, който вървеше до гарганта.

В ръката му се полюшваше остен, но през целия път досега не го беше използвал нито веднъж. Успяваше да управлява добичето единствено чрез юздите на оглавника, въпреки че главата му едва стигаше до покритите с кафява козина хълбоци на гигантския вол. Носеше най-обикновени дрехи, като онези, с които ходеха пътуващите търговци: кафяви, прилепнали по краката панталони, груби сандали и дебело, зелено, ръчно тъкано вълнено елече върху ризата си. Имаше опърпано зелено наметало без никаква украса или бродерия, но откакто слънцето се беше издигнало достатъчно високо на небето, то висеше преметнато през рамото му.

– Не – излъга Амара, отвори очи и зарея поглед напред.

– Лъжкиня – изсмя се тихо Фиделиас. – Планът ти не е глупав. Може и да проработи.

Амара хвърли предпазлив поглед на учителя си:

– Имаш друго предложение ли?

– За финалния ти изпит? – попита Фиделиас. – Как не. Не бих си и помислил дори, академ. Това само би омаловажило представянето ти.

– Тогава смяташ, че има още нещо, което трябва да знам, така ли? – облиза нервно устни Амара.

Фиделиас я изгледа простодушно.

– Имам няколко въпроса.

– Въпроси, сега? Съвсем скоро ще пристигнем.

– Мога да ти ги задам, след като пристигнем, щом предпочиташ.

– Ако не беше мой патрисерус, щях да те смятам за направо непоносим – въздъхна Амара.

– Много мило от твоя страна. Напреднала си значително от първите ти месеци в Академията. Колко изненадана беше тогава, като разбра, че Курсорите не само разнасят послания.

– Знаеш, че мразя тази история, но продължаваш да я разказваш.

– Не – усмихна се широко Фиделиас. – Продължавам да я разказвам, защото знам, че я мразиш.

– Ето затова според мен Курсорът Легат не спира да те изпраща на мисии, за да те държи настрана – погледна го закачливо Амара.

– Това е част от чара ми – съгласи се Фиделиас. – И така. Първото ми притеснение…