Фуриите на Калдерон
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191500673
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фуриите на Калдерон». Краткое содержание книги:
Над Калдерон надвисват черни облаци, но не фуриите на бурята са най-сериозната опасност, пред която трябва да се изправят хората от долината, когато пътят им се преплита с този на Курсор Амара - току-що издържала последния си изпит от Академията на Алера.
Предателствои отдавна забравен враг заплашват съществуването на цялото човешко царство. Властта се изплъзва от ръцете на Първия лорд на Алера и неговата последна надежда са млад и неопитен Курсор, момче без нито една фурия и откъснат от подкрепленията легион.
– Е – заговори фигурата със звънлив, плътен глас, – какво има, скъпа? – После фигурата на Гай се обърна към Амара и примижа насреща ѝ. – А, ясно. Поздрави, Курсор.
При споменаването на титлата лейди Кария стрелна с укорителен поглед мъжа си, после погледът ѝ се върна върху Амара.
– Тази тук искаше да говори с теб и аз тъкмо ѝ казвах, че закъсняваш за важна вечеря.
– Ваше Величество – промърмори Амара и направи реверанс.
Гай въздъхна дълбоко и махна вяло на жена си.
– Ти върви, скъпа. Аз идвам след малко.
– Но, съпруже мой – брадичката на лейди Кария се вирна във въздуха, – ще предизвикаме небивало смайване, ако не се появим заедно на вечерята.
– В такъв случай, скъпа, ако предпочиташ, изчакай ме някъде, за да влезем по-късно заедно.
Първата дама стисна устни, но кимна грациозно и в следващия миг водната ѝ фигура се стовари със силен плясък в реката. Вдигналият се фонтан обля Амара до кръста и тя не успя да сподави изненадания си вик. После безуспешно се засуети да изтръсква водата от подгизналата си пола.
– О, моля за извинение, милорд – каза тя и отново се изправи.
Гай въздъхна и махна с ръка към нея. Водата сякаш изскочи от плата на полата ѝ и се посипа по земята на едри капки, които се събраха на малки кални локвички, а те от своя страна потекоха към реката. Полата на Амара отново беше суха и, ако не друго – доста по-чиста.
– Аз те моля да извиниш Първата дама. Последните три години не бяха много милостиви към нея – промърмори Гай.
„Трите години, откакто е омъжена за вас, милорд“, помисли си Амара, но вместо това каза просто:
– Разбира се, Ваше Величество.
Първият лорд пое дълбоко въздух и кимна подканващо. След последната им среща беше обръснал брадата си и сега тъмните сенки на бръчките около очите и устата се очертаваха на иначе запазеното му лице. Гай изглеждаше на около четирийсет, в разцвета на силите си, но в действителност, Амара знаеше това, беше почти два пъти по-възрастен. Знаеше също, че когато преди пет години пристигна в Академията, в косата му нямаше сребърни нишки.
– Докладът ти, Курсор – каза Гай. – Да го чуем.
– Да, милорд. Както наредихте, двамата с Фиделиас се опитахме да се вмъкнем в лагера на бунтовниците. Успяхме да влезем. – Тя усети как устата ѝ пресъхна и преглътна тежко. – Но… Но той…
– Той те предаде – кимна с мрачно изражение Гай. – Оказа се, че предпочита да служи на каузата на бунтовниците, вместо да остане верен на своя лорд.
Амара замига невярващо.
– Да, милорд. Но откъде…
– Не знаех – сви рамене Гай. – Но подозирах. Когато достигнеш моята възраст, Амара, започваш да виждаш хората в истинската им светлина. Те изписват намеренията и очакванията си със своите постъпки, с лъжите си също. – Той поклати глава. – Забелязах нещо във Фиделиас още когато беше малко по-възрастен от теб. За съжаление, това семе избра крайно неподходящ момент да покълне и разцъфне.
– Подозирали сте го? Но защо не ми казахте нищо?
– Щеше ли да опазиш тайната от него? Щеше ли да успееш да го залъгваш през цялото това време, него, човека, който те е обучил, по време на цялата мисия?
Амара стисна зъби. Предпочете да замълчи, вместо да даде воля на гнева си. Гай беше прав. Никога нямаше да успее да скрие такова нещо от Фиделиас.
– Защо ме изпратихте на тази мисия? – попита хладно тя.
– Защото си най-бързият Курсор, когото някога съм виждал – усмихна се уморено Гай. – Защото беше превъзходна като ученик в Академията, изобретателна, упорита, способна да действаш на мига. Защото Фиделиас те харесваше. И заради лоялността ти към мен.
– Примамка – изстреля думата Амара. – Използвали сте ме за примамка. Знаели сте, че няма да устои на изкушението да ме привлече на своя страна.
– Точно така.
– Били сте готов да ме пожертвате.
– Ако не се върнеше, щях да знам, че си се провалила в мисията си, вероятно изцяло заради Фиделиас. Или, че си минала на тяхна страна. Но в крайна сметка щях да съм сигурен в това, на чия страна е Фиделиас.
– Което всъщност е била целта на цялата тази мисия.
– Не бих казал. Също така имах нужда от сведенията, за които ви изпратих.
– Значи, сте рискували живота ми, за да ги получите?