Фуриите на Калдерон
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191500673
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фуриите на Калдерон». Краткое содержание книги:
Над Калдерон надвисват черни облаци, но не фуриите на бурята са най-сериозната опасност, пред която трябва да се изправят хората от долината, когато пътят им се преплита с този на Курсор Амара - току-що издържала последния си изпит от Академията на Алера.
Предателствои отдавна забравен враг заплашват съществуването на цялото човешко царство. Властта се изплъзва от ръцете на Първия лорд на Алера и неговата последна надежда са млад и неопитен Курсор, момче без нито една фурия и откъснат от подкрепленията легион.
– Какво искате да направя, милорд?
– Ще наблюдаваш движението на маратите в региона. Ще говориш с главите на местните холтове, за да научиш какво става.
Амара наклони замислено глава.
– Подозирате, че маратите и бунтовническите легиони са свързани по някакъв начин ли?
– Маратите са лесен за манипулиране материал, Амара. Подозирам, че някой е изковал от него кинжал, който се готви да забие в сърцето ми. – Очите на Първия лорд проблеснаха гневно и водната повърхност около основата на водната му фигура се накъдри. – Ще прехвърля властта на някой, който я заслужава, но дотогава, докато още дишам, никой няма да я вземе насила.
– Да, милорд.
Гай се усмихна мрачно.
– Ако се натъкнеш на някаква връзка между маратите и бунтовниците, веднага ме извести. Едно, макар и нищожно доказателство, което да представя пред Върховните лордове, и ще съм в състояние да предотвратя кръвопролитията.
– Както заповядате, милорд. Ще бъда там възможно най-скоро.
– Още тази вечер.
– Не съм сигурна за тази вечер, Ваше Величество – поклати глава Амара. – Изтощена съм.
– Ще поговоря с южния вятър – кимна разбиращо Гай. – Ще ускоря придвижването ти.
Амара преглътна тежко.
– Какво да търся в долината, милорд? Какво точно подозирате? Ако знам за какво да си отварям очите, ще…
– Не. Искам очите ти отворени, но непредубедени. Иди в долината. Каквото има да става, ще се случи там. Искам да представляваш интересите ми в Калдерон.
– Ще се изправя ли пред смъртоносни опасности, милорд? – В тона на Амара се прокрадна частица острота.
– Безсъмнено, Курсор. Искаш ли да изпратя друг вместо теб?
Амара поклати глава.
– Но искам да ми отговорите на един въпрос, милорд.
– И какъв е той? – повдигна озадачено вежди Гай.
– Откъде знаехте? – Амара прикова поглед във водната статуя. – Откъде знаехте, че ще остана вярна на Короната?
Гай сключи вежди и по лицето му се оформиха нови бръчки. Замълча замислен.
– Има хора на този свят, които никога няма да разберат пълния смисъл на думата „лоялност”. Разбира се, те могат да обяснят с думи този смисъл, но никога няма да прозрат истината зад думите. Никога няма да вникнат в смисъла им. За тях не съществува свят, в който има лоялност.
– Хора като Фиделиас.
– Да, като Фиделиас. Но ти, Амара, си рядка находка. Ти си пълната противоположност на тези хора.
– Имате предвид, че аз знам какво означава лоялност? – сбърчи чело Амара.
– Нещо повече. Тя живее в теб. За теб няма свят, в който лоялността не съществува. Ти не си в състояние да предадеш нещо, в което вярваш, точно както не можеш да заповядаш на сърцето си да спре да бие. Аз съм стар човек, Амара. Хората са като прозрачни статуи пред мен. – Той се замисли за момент. – Никога не съм се съмнявал във верността ти. Единствено в способностите ти да оцелееш по време на мисията. И във връзка с това мисля, че ти дължа извинение, Курсор Амара. Смятай финалния си изпит за успешно издържан.
Амара усети прилив на гордост, на необяснима радост от похвалните думи на Първия лорд. Гърбът ѝ се изправи и брадичката ѝ се вдигна гордо.
– Очите и ушите ми са на Вашите заповеди, милорд.
Гай кимна одобрително и храстите и дърветата зад Амара зашумяха и зашепнаха в хор под напорите на надигналия се вятър.
– Желая ти попътни фурии, Курсор. За Алера.
– Ще открия всичко, от което се нуждаете, Ваше Величество. За Алера.
Глава VІІ
Фиделиас мразеше летенето.
Седеше в носилката по посока на движението и вятърът пронизваше очите му и опъваше назад косата му. На седалката срещу него седеше Алдрик – огромен, лениво отпуснат като преял лъв. Одиана се беше свила в скута му и спеше вече от часове. Вятърът си играеше с тъмните ѝ коси, покрили красивите черти на лицето ѝ. Нито един от тях не показваше каквито и да е следи от неудобство при летенето.
– Мразя да летя – промърмори Фиделиас.
Засенчи очите си с длан и се надвеси през страничната преграда на носилката. Ярката луна, увиснала насред морето от звезди, обагряше в сребристо земята отдолу. Гористите хълмове се движеха бавно под носилката, като огромна, тъмна маса, разкъсвана тук-там от сребърни поляни и виещи се, лъснали с матов блясък реки.
Носеха се в нощното небе между четирима рицари Аери, „впрегнати” в четирите края на носилката. Фуриите им бяха достатъчно мощни, че да понесат както тежестта на господарите си, така и на тримата в носилката. В широк кръг около тях летяха още половин дузина рицари и лунната светлина проблясваше в броните и оръжията им.