Фуриите на Калдерон
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191500673
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фуриите на Калдерон». Краткое содержание книги:
Над Калдерон надвисват черни облаци, но не фуриите на бурята са най-сериозната опасност, пред която трябва да се изправят хората от долината, когато пътят им се преплита с този на Курсор Амара - току-що издържала последния си изпит от Академията на Алера.
Предателствои отдавна забравен враг заплашват съществуването на цялото човешко царство. Властта се изплъзва от ръцете на Първия лорд на Алера и неговата последна надежда са млад и неопитен Курсор, момче без нито една фурия и откъснат от подкрепленията легион.
– Прекъсна ме, докато се наслаждавах на подаръка за годишнината от сватбата ми, поднесен от моята съпруга. Успял си, както изглежда, да се провалиш в това, което обеща да направиш за мен. На всичкото отгоре си разпратил войските ми така, че напълно да ме дискредитираш пред Съвета на лордовете, за Сената да не говорим. – Той се надвеси още по-близо и почти зашепна: – Мисля, че е изцяло в твой интерес да ми дадеш причина да не те убия в следващата секунда.
– Много добре – каза Фиделиас. – Ако ми отделите малко време, може би ще успея да ви оставя в положение да прецените сам на кого може да вярвате и на кого не.
– Не! – изпелтечи Каликс. – Не позволявайте на този подъл слайв да Ви използва повече.
Акватайнус се усмихна, хладно и зловещо. Очите му се извърнаха към графа и той смирено наведе глава под настоятелния му поглед.
– Търпението ми се изчерпва, господа. С тези темпове, преди края на разговора ни някой ще умре.
Напрежението във въздуха стана осезаемо и натежа като дебел юрган. Каликс облиза нервно устни и погледна свирепо към Фиделиас. Одиана простена в съня си и се намести небрежно в скута на Алдрик, оставяйки дясната му ръка свободна – готова да извади меча от ножницата, забеляза Фиделиас. Робинята явно също усети нагнетената обстановка, защото пропълзя леко назад и вече не стоеше между Върховния лорд и нито един от присъстващите в залата.
Фиделиас се усмихна, преплете пръсти и отпусна длани на коляното си.
– Ако обичате, Ваша милост, ще ми трябват парче хартия и писалка.
– Хартия и писалка ли? За какво?
– Така по-лесно ще Ви демонстрирам версията си, милорд. И ако след това не останете доволен, можете да разполагате с живота ми, както намерите за добре.
Зъбите на Акватайнус проблеснаха зловещо.
– Ако съпругата ми беше тук, щеше да каже, че с живота ти, така или иначе, е свършено.
– Ако беше тук, Ваша милост – съгласи се Фиделиас. – А сега, ако позволите?
Върховният лорд го погледна за момент, после даде знак на робинята, която хукна и след секунда се върна с парче пергамент и писалка.
– Побързай! Търпението ми е почти на привършване.
– Разбира се, Ваша милост.
Фиделиас взе пергамента, потопи перото в мастилницата и като внимаваше някой да не гледа, започна бързо да пише. Настана тишина и залата се изпълни със скърцането на перото, пращенето на дървото в огнището и нетърпеливото потропване на единия ботуш на Върховния лорд.
Фиделиас духна няколко пъти, за да изсуши мастилото, после сгъна на две пергамента и го подаде на Акватайнус.
– Ваша милост – каза той, без да откъсва очи от тези на Върховния лорд. – Съветвам Ви да ускорите плановете си. Дайте заповед на войските си и преминете към действия незабавно.
Каликс моментално пристъпи напред и зае позиция от едната страна на Акватайнус.
– Ваша милост, най-остро възразявам срещу подобно решение. Моментът изисква предпазливост. Ако бъдем разкрити, всичко пропада.
Акватайнус погледна пергамента в ръцете си, после вдигна поглед към Каликс.
– И вярваш, че това е изцяло в мой интерес?
– И в този на моя лорд. – Каликс вирна гордо брадичка, но с надвесения над него Върховен лорд жестът не постигна целта си. – Вижте само кой Ви съветва, Ваша милост.
– Ad hominem – каза Акватайнус. – Печално известен с липсата си на логика аргумент. Личните нападки обикновено се използват с цел отвличане на вниманието от слабост в позицията на единия противник.
– Ваша милост – склони почтително глава Каликс. – Тогава Ви моля да се вслушате в гласа на разума. Ако преминете към действия сега, ще разполагате едва с половината от войската, която можете да съберете по-късно. Само глупак би се отказал от такова преимущество.
– Само глупак? – вдигна многозначително вежди Акватайнус. – Гледай ти, гледай ти.
Каликс преглътна нервно.
– Ваша милост, имах предвид…
– Почти не ме интересува какво си имал предвид, граф Каликс. Но това, което каза, е съвършено друг въпрос.
– Моля Ви, Ваша милост. Не прибързвайте. От толкова време изготвяме този план, така старателно. Не позволявайте всичко да пропадне.
Акватайнус хвърли бърз поглед на пергамента.
– И какво предлагаш тогава, графе?
Каликс вдигна рамене.
– Накратко, Ваша милост – да се придържаме към първоначалния план. Изпратете Вятърните вълци да презимуват в Родес. Когато времето се оправи напролет, съберете легионите си и ги използвайте тогава. Изчакайте подходящия момент. В търпението е мъдростта.